Представете си Кипър в края на 2007 година. Островът е същият – синьо море, варосани къщи, мирис на портокали… но по улиците се чува силен български глас. По онова време между 50 и 70 хиляди наши сънародници живеят там – цели квартали, в които сутрин се чува „Добро утро“, а вечер – звън от телефонни разговори към България.

Те идват с надежда. Едните работят в строителството, в хотели, в ресторанти, в туризма. Живеят на бързи обороти: сезонна работа, дълги смени, понякога по две, но с усещането, че „тук нещата могат да се получат“ и да изпращат пари към близките си в България. Другите попадат в страната по любов и решават да навлизат по-дълбоко в традициите, като Кипър става втори дом за тях и семействата им за повече от 30 години. Те говорят езика перфектно и се вълнуват от политиката и културата на страната.

Наемите по онова време са поносими – апартамент с една спалня в Лимасол, Никозия или Ларнака струва около 400–500 евро на месец, двустаен – 600–700. Цените на имотите в градовете растат бавно, но морските курорти вече привличат чужденци, които искат да купят ваканционен дом.

Въвеждането на еврото

И точно когато българите започват да се усещат „у дома“, идва 1 януари 2008 – денят, в който Кипър официално приема еврото. Старите кипърски лири изчезват бързо, банкнотите и монетите в евро започват да се появяват навсякъде. Обменният курс – 1 евро за 0.585274 лири – е фиксиран, но хората смятат, проверяват и свикват.

Весела Йоану е от онези българи, които попадат в Кипър благодарение на любовта. След като завършва право в Софийския университет, едва на 25 със съпруга си и малкото им бебе вземат решението да останат в неговата родина. Тежки юридически изпити отнемат на Весела няколко години да влезе в адвокатската колегия в страната, но днес тя е популярен адвокат, както сред българската, така и сред кипърската общност. Тя си спомня прехода към еврото:

„Но преходът от кипърска лира, така се казваше старата валута, към евро беше лесен и имахме доста време, за да свикнем с цените от лира в евро. Също така бяха издадени специални, аз ви споменах калкулаторчета, които ни помагаха в сметките. Лира-евро, евро-лира. Всеки гражданин имаше достъп до такъв калкулатор или само търговците? Банките ги раздаваха на всички занимаващи се с някакъв бизнес. Аз го бях получила от банката. Да, и покрай цялото това преизчисляване, особено в този момент, когато и двете валути са в обръщение и давате лира, получавате евро в замяна.“

Не си спомня за случаи на злоупотреби или фалшиви новини.

„Информацията за еврото беше достоверна. Вечер чакаме новините да чуем. Социалните мрежи тогава не бяха толкова развити. Имаше период почти от година, в който цените бяха съпоставени и вървяха заедно евро и кипърска лира на рафтовете на продуктите в магазините“, казва тя. 

Работа и живот на острова

В магазините цените започват да се показват в евро. Българите, които изпращат пари обратно у дома, усещат първите ползи – вече няма объркване с курсове и пресмятания. Част от тези българи са Светла Борисова и съпруга ѝ, които започват работа в зеленчукова борса в Кипър, а първото им дете остава в България при родителите им. През 2007 година отварят български магазин – мястото, през което вече 18 години минават всички наши сънародници, които стъпят на острова.

„Ние тук работим като обслужващ персонал. Кипър е туристическа дестинация и тези обекти като хотели, ресторанти, таверни, кафета – всичко, което е свързано с туристическия бизнес, трябва да има обслужващ персонал. Това сме ние, българите, румънците, хората от други държави. А в този бранш заплатите е 1000 евро, 1200 евро, 1500 евро могат да достигнат в пиковия сезон на лятото. По магазините около 1000.“

Наемите и имотният пазар

Но не всичко е гладко. Повечето хора не усещат толкова повишение на цените, но ударът в наемите отказва много от българите да живеят там. Сметките просто не излизат. Днес по последни данни на Евростат за 2024 година в Кипър 30.7% от населението живее под наем, а 69.3% – в собствено жилище. През периода 2010–2024 г. наемите отбелязват ръст от 25%, докато инфлацията е 23%, доста под средния ръст за Европа от 39%.

„Най-много се усети повишаване на цените в имотите. Нас това ни вълнува, защото ние живеем под наем тука. Много скочиха наемите. Мога да дам един пример. От събота ми се наложи да помогна за един апартамент да се обадя. Даваха под наем с две спални - 900 евро искаха наем. Допреди три-четири години такъв апартамент можеше да се наеме за 400 евро до 500 евро.  Значи двойно поне са скочили наемите.“

„Този процес на поскъпване тече от три години вече,“ допълва Весела Йоану. "Правителството беше замразило поскъпване с 0%, за да се възстанови пазар след кризата от 2013 г., но преди 3 години премахнаха това решение." 

Българите в Кипър и финансовата криза

Моника Мелеки, българска актриса, която живее в Кипър вече близо 35 години, отбелязва влиянието на чуждестранните купувачи върху наемите:

„Наемите се вдигнаха от руснаците, които живеят в Кипър, от израелците, които масово купуват имоти и взимат под наем, за да си подсигурят бъдещето. Ливнаците също. И в последните две години това, което промени наемите, са богатите украинци.“

Анн-Вероника Стефансен, норвежка инвеститорка в имоти, допълва:

„Винаги съм търсила държава с по-ниски данъци… така открих Кипър и се запалих по пазара на имоти. Цените в Пафос, Ларнака и Агия Напа са около 2 000 евро на квадрат и се очаква да се повишат след влизането на страната в Шенген с около 50%.“

Банковата криза през 2013 година

Банковият сектор в Кипър е зависим от външни пазари и през 2013 година преживява тежка криза. Много българи, които изпращат пари в България, се страхуват, че спестяванията им са застрашени, и започват бавно да напускат острова.

„Имаше много повече българи. Един по един започнаха да си отиват, защото като направи човек сметка от заплатата, наема и разходите, остава нищо и по-добре да се прибере в България, защото си е в собствено жилище на собствен терен,“ разказва Светла Борисова.

Моника Мелеки отбелязва, че българите на острова са два типа – такива, които искат да останат и да отдадат живота си на страната, и такива, които идват да работят известно време и да спестят.

Животът днес и цените на пазара

След срещата с българите, проверката на цените в супермаркетите показва, че 7 основни продукта струват общо 16.29 евро, в сравнение с 19.33 евро в Гърция, 15.52 евро в Хърватия и 15.69 евро в София. 

В Кипър част от основните продукти са освободени от ДДС, като магазините са задължени да показват две цени – една с ДДС, която е задраскана, и една без ДДС, която реално се плаща от потребителя. Наша проверка поакза, че олиото струва 1.99 евро, 6 яйца – около 1.50 евро, 400 г сирене – 5.95 евро, литър прясно мляко – 1.45 евро, нарязан хляб – 1.65 евро, килограм брашно – 0.75 евро, а 500 г кайма – около 3 евро, което прави общо 16.29 евро за тези 7 продукта. За сравнение, същите покупки струват 19.33 евро в Гърция, 15.52 евро в Хърватия и 15.69 евро в София според официални данни от сайта на Министерството на земеделието и храните foodprice.

И във всяка монета евро, която държим, има частица от историята на промяната – от приемането на еврото през 2008 г., през банковата криза през 2013-а, възстановяването и днешния бум на имотите и рекордните наеми. От 1 януари Кипър ще стане част и от Шенген, отваряйки нова глава в живота на острова.

*Специалната поредица на Darik Business Review, която ще проследи пътя на България към приемането на еврото, се осъществява с подкрепата на ПроКредит Банк.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !