България претърпя само малко увеличение на инфлацията при приемането на еврото на 1 януари, а обществената подкрепа за единната валута сега нараства бързо, като войната в Иран предлага потенциален тласък в тази посока, заяви управителят на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервю за Reuters.

Обществената подкрепа за еврото беше сравнително ниска в навечерието на приемането на валутата в страната, а бившият президент на България, смятан за фаворит за премиер след изборите на 19 април, беше откровен критик, твърдейки, че цените ще се повишат, което ще направи животът в една от най-бедните страни в ЕС по-недостъпен, посочват от Reuters.

„Нашият анализ показва, че въздействието бе ограничено и до голяма степен еднократно, в диапазона от 0.3 до 0.4 процентни пункта, което е съпоставимо с опита на Хърватия“, заяви управителят на БНБ, който се сега е и член на Управителния съвет на ЕЦБ.

Инфлацията в България всъщност се забавя през януари до 2.3% от 3.5% през предходния месец и като цяло следва тенденциите в еврозоната през март.

Лекото въздействие на инфлацията помогна за повишаване на подкрепата за еврото, макар и от сравнително ниски нива, а Радев заяви, че войната в Иран може всъщност да увеличи подкрепата допълнително, тъй като домакинствата виждат защитата, която то осигурява.

„Подкрепата на домакинствата беше 45% преди присъединяването и оттогава се е увеличила до 54%“, заяви. „В бизнес средите подкрепата вече беше силна и сега е около 70%.“

„Сегашната среда вероятно ще направи ползите по-видими, тъй като повече хора осъзнават ценността на това да бъдат част от съюза, вместо да останат извън него“, каза още Радев.

Рисковете за инфлацията в еврозоната се увеличават, а Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да е готова да повиши лихвените проценти бързо, ако се появят признаци на постоянен ценови натиск, заяви още Радев.

„Въпреки че базовият сценарий остава нашата отправна точка, вероятността от по-неблагоприятен сценарий нарасна, особено на фона на енергийния шок и повишеното ниво на несигурност“, каза управителят на БНБ, визирайки трите икономически сценария – неблагоприятен, базов и тежък – очертани от ЕЦБ миналия месец.

Радев заяви, че засега инфлационните очаквания се задържат на целевото ниво на ЕЦБ, а вторичните инфлационни ефекти не са видими в данни като тези за инфлацията през март, например, в които бе отчетен скок при енергийните продукти, но имаше и сигнали за забавяне на ценовия натиск върху услугите.

ЕЦБ обаче не може да приеме такъв благоприятен резултат за даденост, защото средата е крехка и податлива на бързи промени, според Радев.

„Ако шокът продължи и започне да влияе върху заплатите, маржовете и очакванията, цената на бездействието ще се увеличи“, каза той. „В такава ситуация, своевременните действия биха били най-разумният курс.“

Този риск е ключовата причина, поради която финансовите пазари предвиждат повече от две повишения на лихвените проценти от страна на ЕЦБ тази година, като първото се очаква през юни.

Според Радев е твърде рано да се каже дали ЕЦБ ще разполага с достатъчно данни до заседанието си на 30 април, за да вземе решение, но ще разполага с достатъчно данни, за да позволи по-конкретна и структурирана дискусия по политиката.

Банката ще обърне особено внимание на различни показатели, свързани с инфлационните очаквания, данните за основните цени, индикаторите за нагласите, развитието на цените на енергията и, най-важното, сигналите относно продължителността на войната с Иран и нейните последици.

Радев също така отбеляза, че еврозоната влиза в тази криза от по-добра позиция, тъй като лихвените проценти вече са по-високи, а инфлационните очаквания са стабилизирани.

По негови думи обаче, има риск държавните субсидии да спомогнат за увеличение на инфлационния натиск.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !