На днешния 3 октомври през 1819 г. е роден Евлоги Георгиев. Един от първите български предприемачи, той е считан за най-богатия търговец и банкер у нас през 19 век.

Въпреки че прекарва по-голямата част от живота си извън страната – цели 60 години, той се чувства свързан с България и народа й.

Как започва всичко?

Роден в Карлово, Евлоги Георгиев учи в родния си град и в Пловдив, след което известно време е учител в Карлово. През 1837 г. заминава за Галац, където се включва в бизнеса с ориз на двамата братя на майка му – Христо и Никола Пулиеви.

Предприемачът

Към компанията скоро се присъединява и брат му Христо Георгиев, като търгуват и със зърно, и със самоковско желязо.

В началото на 50-те години на ХIХ век стартира сътрудничеството им в Манчестър с гръцката фирма „Теолого“, като от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром.

Братята Георгиеви се впускат и в света на банкерството, като през 1872 г. 90% от приходите им са от банкови операции.

Капиталът на фирмата нараства над 95 пъти от 1839 г. (145 000 гроша) до 1878 г. (11 631 000 гроша). Преди смъртта си на 5 юли 1897 г. Евлоги притежава състояние от 23 милиона гроша.

Благотворителност

Евлоги и Христо Георгиеви участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на десетилетия те издържат бедни ученици в чужбина, дружества, болници, читалища, училища и други.

Евлоги Георгиев построява и фабрика за вълнени платове в родния си град Карлово за 500 000 лв.

Перлата в короната на филантропската дейност на двамата братя е сградата на Софийския университет. Открито през 1888 г., първото и единствено по онова време висше училище в България се нуждае от собствен дом.

През 1896 г. Евлоги Георгиев дарява на България 800 хил. лв. за построяване на сграда на университета. Той предоставя и парцел от 10 134 кв. м в центъра на София на стойност 200 хил. лв. В завещанието му за университета са предвидени още 6 млн. лв., с които той да бъде поддържан.

Почти всичките си средства Евлоги Георгиев завещава за благотворителност, а изпълнител на волята му е Иван Гешов. В завещанието си филантропът пише:

„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google