Разгарът на лятото очаква жителите на Северното полукълбо, но докато ние се подготвяме за повече слънце и знойни температури, планетата ни се намира в най-отдалечената си точка от Слънцето.

В четвъртък Земята достигна така наречената афелий - най-отдалечената точка в орбитата си около Слънцето, приблизително на 4.8 млн. км по-далеч, отколкото най-близката позиция.

Това се случва всяка година в началото на юли, което вероятно звучи странно. Ако сме най-далеч от Слънцето, не би ли трябвало да е по-хладно?

Хората са склонни да свързват близостта с топлината, така че изглежда естествено да се предположи, че сезоните са причинени от промените в това колко далеч е Земята от Слънцето. Но разстоянието на планетата няма много общо с това.

Истинската причина за сезонните температурни промени обаче се крие във факта, че Земята е наклонена.

Нашата планета се върти под ъгъл – около 23.5 градуса – което означава, че различните части на земното кълбо получават повече (или по-малко) слънчева светлина в зависимост от времето на годината.

През юли Северното полукълбо е наклонено към Слънцето, което води до по-дълги дни и по-високи ъгли на лъчите, което пък означава повече пряка слънчева светлина – всичко това създава летните горещини.

За разлика от това, формата на земната орбита играе само малка роля. Въпреки че е леко овална, а не идеално кръгла, разликата между най-близките и най-отдалечените ни точки от Слънцето е сравнително малка.

В момента Земята е на около 4.9 млн. км по-далеч от Слънцето, отколкото е била в началото на януари, когато достига перихелия - най-близката си точка. В сравнение със средното ѝ разстояние от 1.4 млрд. км, това е само около 3.3% разлика.

Тъй като слънчевата светлина се разпространява, докато пътува, дори сравнително малка промяна в разстоянието води до около 7% спад в количеството слънчева енергия, достигащо до планетата. Това е нищожно, в сравнение с ефекта от наклона на Земята.

Колко голяма е разликата? Нека разгледаме няколко примера.

В градове, като американските Хюстън, Ню Орлиънс и Финикс (разположени на близо 30 градуса северна ширина) количеството слънчева енергия, достигащо до земната атмосфера през лятото, е повече от два пъти по-голямо от това, което тези градове получават през зимата.

По-на север - около 40 градуса, сезонната промяна е още по-драматична. В градове, като Ню Йорк и Денвър, слънчевата енергия се покачва от около 145 вата на квадратен метър през зимата до 430 през лятото – разлика от почти 300%.

И така, макар да е вярно, че Земята получава по-малко енергия от Слънцето в момента, този детайл едва се забелязва, в сравнение със силата на наклона на планетата.

Лек ъгъл във въртенето на Земята оформя сезонните ни модели много повече, отколкото няколко милиона километра допълнително разстояние биха могли.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !