Навиците на поколение Z и стремежът към по-здравословен начин на живот предизвикват сериозни промени във винената индустрия, увеличавайки търсенето на безалкохолни и нискоалкохолни (NoLo) алтернативи. Но какво всъщност представляват тези напитки и как се произвеждат?

Винената индустрия на кръстопът: Между традицията и новите поколения

Световното винопроизводство е изправено пред двойно предизвикателство. От една страна са климатичните промени – с техните горещи вълни, градушки и наводнения, които застрашават реколтата. От друга страна е спадащата консумация на вино, която през 2024 г. достигна най-ниското си ниво за последните 60 години. Ситуацията е толкова сериозна, че производители в емблематични региони като Бордо, Тоскана и Риоха обмислят изкореняване на лозя.

Проучванията сочат, че особено поколение Z гледа критично на „елитарната“ винена култура, намирайки я за несъвместима с модерните ценности за устойчивост и здравословен живот. Международната винена индустрия трябва да избира: или да се насочи към по-устойчиви практики и да привлече младите потребители с нови продукти, или да рискува бавен упадък, разчитайки само на наследство и традиция.

В отговор на тези тенденции, гръцката изба Semeli Estate от Пелопонес пусна на пазара първите частично деалкохолизирани вина в страната – бяло и розе с 6% алкохол. Това означава 50% по-малко алкохол от стандартното съдържание и 40% по-малко калории.

„Времената се променят и ние трябва да се адаптираме,“ казва енологът на избата Янис Флерианос.

„Не е случайно, че дори иначе твърдата европейска регулация се променя: доскоро, за да бъде класифициран като вино, един продукт трябваше да има минимум 8.5% алкохол. Сега правилото е променено, за да се улесни предлагането на по-леки вина.“

Според него, предизвикателството е новите продукти да запазят усещането за вино, дори първата глътка да се стори необичайна поради липсата на плътността, която алкохолът придава.

Деалкохолизация: Как се създава вино без алкохол?

За производството на своите по-леки вина, избата в Немея използва метод на разделяне чрез мембранна технология. Процесът е енергийно ефективен и не променя съществено характеристиките на продукта. Виното преминава от едната страна на мембрана с микроскопични пори, а от другата тече вода, като през порите преминава единствено алкохолът. Така съдържанието му може да бъде намалено частично (до 1-10%) или почти напълно (под 0.5%).

Друг популярен метод е студената дестилация, използвана в новооткрит голям завод в Жер, Югозападна Франция. Технологията цели да запази ароматите и качеството на виното, но има своите особености. Отстраняването на алкохола повишава киселинността, което често налага добавянето на захари за постигане на баланс.

„Потребителите трябва да внимават: едно е да пиете деалкохолизирано вино, друго е във вашата чаша да има ароматизирана винена напитка с добавени аромати и захари – а с тях и скрити калории,“ обяснява Параскевас Кордопатис, директор на гръцката организация KEOSOE.

Глобалният възход на безалкохолните вина

Макар тенденцията да води началото си от Австралия през 70-те години, тя преживява ренесанс след 2010 г. и истински бум след пандемията. Водещи компании като австралийската Treasury Wine Estates инвестират милиони в технологии за деалкохолизация, насочвайки се към младежи (18-35 г.) и жени.

Глобалният пазар на ниско- и безалкохолни продукти вече се оценява на 2 млрд. долара и расте с над 7% годишно. Двигателите на този растеж варират в различните части на света:

На Запад: Основни фактори са грижата за здравето и броенето на калории. Най-големите пазари са Великобритания, Германия и САЩ.
На Изток: Причините често са религиозни, социални и професионални. В Китай, например, вносът на безалкохолни напитки (включително безалкохолни и нискоалкохолни вина) е нараснал с 25.4% през първото тримесечие на 2025 г. Там консумацията на вино на официални събития е символ на престиж, затова мнозина избират бутилки, които изглеждат като традиционни вина, но са без алкохол.

Вкус, качество и екология: Нерешените въпроси

Въпреки растящата популярност, много експерти остават скептични.


„Истина е, че тази категория вина предизвика вълнение. Но има много проблеми за решаване,“ отбелязва енологът Кириакос Кинигопулос от Бургундия. „При дегустация на 21 проби безалкохолни вина само три ми направиха впечатление. Останалите бяха коригирани с аромати и вкусове. Как да говорим за вина, когато всъщност става дума за напитки, на които са добавени съставки, за да бъдат приятни?“

Освен вкусовите компромиси, съществува и екологичен парадокс. Процесът на деалкохолизация е енергоемък, често използващ изкопаеми горива, изисква големи количества вода, а транспортирането на виното до специализирани заводи увеличава въглеродния му отпечатък. Именно тези фактори могат да накарат екологично осъзнатото поколение Z да се отвърне и от тези продукти в бъдеще.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !