Компаниите за управление на семейни активи се очаква да се разрастват с бързи темпове, тъй като ултрабогатите търсят персонализирани услуги за управление на своето богатството. Те срещат затруднения при намирането на компании за управление на финанси.

Към септември 2024 г. по света е имало 8 030 компании за управление на семейни активи, които са управлявали 3.1 трлн. долара, според данни на Deloitte. Очаква се броят на компаниите за управление на семейно богатство да нарасне до 10 720 до 2023 г. с активи под управление на стойност 5.4 трлн. долара.

„По наши оценки, при сегашните нива на производителност на консултантите, работната сила в областта на управлението на богатството ще намалее до 2034 г. до степен, в която индустрията ще се сблъска с недостиг от приблизително 100 000 консултанти“, обявиха от McKinsey през февруари.

Според доклада за Компаниите за управление на семейни активи в Северна Америка, публикуван от RBC и Campden Wealth през септември, значителен брой от тези компании съобщават, че наемането на персонал е „голямо предизвикателство“ и споделят за трудности при набирането и задържането на персонал. Същото важи и за европейските компании за управление на семейни активи.

Междувременно компаниите за управление на семейни активи в разрастващи се азиатски центрове на богатство, като Сингапур, се насочват към автоматизиране на работните процеси и аутсорсинг поради недостиг на служители в тази сфера в града-държава.

Този тип компании също така трябва да се конкурират за най-талантливите служители с банки, компании за частни капиталови инвестиции и хеджфондове.

Недостигът на служители обаче не се дължи само на липса на квалифицирани кандидати, като тук роля играе и избирателността от страна на компаниите за управление на семейни активи.

Проблеми с доверието

Въпреки че потенциалните кандидати срещат трудности с присъединяването към пазара за управление на семейно богатство, някои компании за управление на активи могат да бъдат и претенциозни, когато става въпрос за избор на перфектния вариант. Ключовият критерий е доверието.

“Защо шефът предоставя на счетоводителя парите? Защото имат дългогодишни взаимоотношения,” казва Тобиас Престел, управляващ директор на Prestel and Partner Family Office Conferences.

“В сферата на компаниите за управление на семейни активи, много често работата получава не най-добрият, а този, на когото имат доверие,” казва той пред CNBC. “Ако разполагате с 500 млн. долара, на кого имате доверие? На кого давате ключа за всичко? Това не е лесно решение,” казва Престел, който организира частни дискусии и инвестиционни форуми за компании за управление на семейни активи по цял свят.

Някои семейства са склонни да поставят огромен акцент върху фактора доверие пред други критерии, каза Рето Яух, партньор в SZ&J. Това може да е нещо хубаво, но понякога може да е вредно за работата, допълва той.

Компаниите за управление на семейно богатство често се опитват да съчетават роли като главен инвестиционен директор и финансов директор, като се надяват да намерят идеалната дясна ръка, каза Ирис Сю, основател на компанията за счетоводни и корпоративни услуги Jenga, която наема щатни и договорни професионалисти за компании за управление на семейни активи в Сингапур.

„Това е много трудна задача. Или пък много малко професионалисти едновременно имат желание и способности да обхванат всички тези области“, казва тя.

Богатите обаче засилват усилията си в преследването на талантливите служители, които искат. А понякога това означава да са готови да плащат повече, особено, ако семейството иска някой да работи за тях, каза Яух, особено в среда, в която компаниите за управление на семейни активи са склонни да плащат до 190 000 долара годишно за изпълнителни асистенти.

Европейските компании за управление на семейни активи увеличават пакетите за заплащане, за да задържат и привличат служители, предлагайки бонуси и други стимули, като възможности за съвместно инвестиране и дял от печалбите от управлението на инвестиции, показва отделен доклад на Campden Wealth и HSBC.

Рискова работа

Млади служители не са склонни да работят в компании за управление на семейни активи поради няколко причини, в това число липсата на ясна корпоративна структура, както и поради факта, че това се възприема като „работа за хора в пенсионна или предпенсионна възраст“, казват експерти в индустрията пред CNBC.

Компаниите за управление на семейните активи могат да изглеждат „рискови“ за потенциалните служители, предвид относително неформалната им структура, неясните линии на отчетност и неопределеното кариерно развитие, посочва Сю от Jenga.

Тя допълва, че позициите, свързани с инвестиции, в компаниите за управление на семейно богатство, са по-трудни за запълване в сравнение с други позиции, като темпът на текучество е между една и две години.

„В корпоративния свят в крайна сметка, всичко е взаимозаменяемо, в това число и главният изпълнителен директор“, казва Яух от SZ&J.

“В такъв тип среда се справя добре един по-различен вид личен характер – трябва да контролирате егото си, за да работите в компания за управление на семейни активи, но в същото време трябва да сте достатъчно уверени, за да изказвате собственото си мнение,” казва Яух.

„Това е баланс между възможността да разговаряте със семейството като съветник, съгласно длъжността, която заемате, но и разбирането, че в крайна сметка решението винаги ще бъде на семейството. Това няма да се промени“, допълва той.

Това е и причината, поради която Джон, адвокат на около 45 години, който не желае да разкрива истинското си име, отказва да приеме предложение за работа като главен юрисконсулт в компания за управление на семейни активи в Сингапур и казва, че това е все едно „да сложиш всичките си яйца в една кошница“.

„Може би ще се разбирате много добре с този човек, а може би не. Но за някого на моя етап от кариерата, със семейство и различни задължения, това беше просто твърде голям личен риск, тъй като където на практика един човек може да реши просто да ме уволни“, казва той.

Джон също така посочва като причина за отказ на работата и потенциалната липса на прозрачност и процес около обсъждането на възнагражденията и повишенията, както и други причини.

Адвокатът, който по това време работел в инвестиционна банка, също така имал опасения, че приемането на работа в компания за управление на семейни активи на сравнително ранен етап от кариерата му би затруднило връщането му в корпоративния свят.