Ако искаме да се „отучим“ от пластмасата, можем да започнем с нещо съвсем обикновено – шишенцето за соев сос във формата на рибка, което получаваме със сушито си.

През последната седмица видяхме два паралелни примера за това как човечеството се проваля в справянето с този проблем. В Женева опитите за сключване на глобално споразумение на ООН за прекратяване на замърсяването с пластмаса се провалиха за втори път в рамките на девет месеца. Причината: Съединените щати се присъединиха към блок, доминиран от износители на петрол, и отказаха да приемат таван върху производството или регулация на потенциално токсични добавки.

В същото време, в Аделаида, правителството на щата Южна Австралия е на дни от въвеждането на забрана именно върху тези малки рибки със соев сос. Макар това да е категорично действие, то може да изглежда незначително. Пет години след като щатът въведе закон за постепенно премахване на повечето видове пластмаса за еднократна употреба, данните сочат, че той изостава сериозно от целите си. Тогава ще има ли реален ефект забраната на тези миниатюрни дозатори?

Отговорът е: може би да.

От глобална дипломация към действия у дома

Прехвърлянето на отговорността към Организацията на обединените нации може да изглежда като подходящо „глобално“ решение, но очевидно не работи. Когато настоящата ера на екологична дипломация започна в началото на 90-те години, беше много по-лесно да оставиш дипломати да спорят за формулировки в далечна столица, отколкото да кажеш на собствените си избиратели, че вече няма да могат да ползват пластмасови сламки.

Оттогава обаче настъпиха две важни промени. Първо, пактове като Протокола от Киото действително успяха да ограничат емисиите, което накара производителите на изкопаеми горива активно да блокират по-нататъшни споразумения след Парижкото споразумение от 2015 г. Второ, и по-важно, избирателите започнаха да се тревожат за пластмасовите отпадъци почти толкова, колкото и активистите.

Въпреки популистки жестове като заповедта на Доналд Тръмп за „край на задължителните хартиени сламки“, в щати като Пенсилвания, Монтана, Орегон и Мейн се наблюдават силни инициативи в обратната посока. Дори гигант като Amazon успя да намали употребата на пластмаси за еднократна употреба с 16.4% през миналата година, спестявайки над 14 500 тона.

Защо пластмасата е толкова голям проблем

Аз лично смятам, че се тревожим прекалено много за пластмасата и твърде малко за въглеродните емисии. Но за разлика от невидимите газове, пластмасовият боклук е видим навсякъде – по улиците и плажовете. Това прави ограниченията му политически популярни, което е добре, защото пластмасата се оказва дори по-трудна за отказване от изкопаемите горива.

Замяната на пластмасовите рибки с гъвкави сашета за соев сос сама по себе си ще спести огромно количество пластмаса.

Правителствата не трябва да чакат конференция на ООН, за да приемат нужните закони. Всичко, от което се нуждаят, е доза политическа смелост.

Къде можем да постигнем реален напредък

Често се цитира, че едва 9% от пластмасата в световен мащаб се рециклира и че употребата ѝ ще се утрои до 2050 г. Това звучи обезсърчаващо, но подценява възможностите за действие. Мрачната световна статистика включва и много бедни страни с лошо управление на отпадъците. В Европейския съюз обаче числата са различни:

  • 27% от всички пластмаси се рециклират.
  • 38% от пластмасовите опаковки се рециклират.
  • Едва 24% от пластмасите и 17% от опаковките отиват на сметище.

Във Великобритания търсенето на пластмаса изглежда е достигнало своя пик от около 100 кг на човек годишно. Това предполага, че световното производство може да се удвои, но не и да се утрои, както гласят някои прогнози.

Пластмасата е проникнала във всяка сфера на живота ни и ако искаме да я ограничим, трябва да направим трудни избори. Но малките, последователни действия – като тези в Европа и Южна Австралия – могат да имат реален кумулативен ефект.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google