• Анализ на Allianz Trade от началото на 2026 г. разкрива тревожна тенденция – сроковете за разплащане между компаниите в България се удължават значително.
  • През 2025 г. те достигат рекордните 67 дни, което е с около четири дни повече спрямо периода преди 2020 г.

Сроковете за разплащане между компаниите в България продължават да се удължават, като в някои сектори събирането на вземания вече отнема половин година и повече.

Това показва анализ на застрахователя на търговски кредити Allianz Trade, базиран на данни от началото на 2026 г.

Най-сериозни затруднения се наблюдават в секторите земеделие, строителство, транспорт и горива, където забавянията са се увеличили средно с около 20 дни спрямо предходната година.

Глобален натиск и отражението му в България

Тенденцията у нас е част от глобален процес на растящо напрежение върху ликвидността на компаниите.

Според доклада на Allianz Trade, глобалният цикъл на преобразуване на паричните средства – времето, необходимо на бизнеса да превърне вложените средства в парични постъпления – не спира да расте.

През 2025 г. той достига рекордните 67 дни, което е с около четири дни повече спрямо периода преди 2020 г.

„В този усложнен международен контекст наблюденията ни в България показват цялостно забавяне на разплащанията с допълнителни 10-15 дни, а в някои от най-засегнатите сектори увеличението достига средно около 20 дни спрямо предходната година“, коментират експертите на Allianz Trade в България.

Кои са най-рисковите сектори у нас?

Анализът очертава няколко ключови сектора, в които междуфирмената задлъжнялост е най-осезаема:

  • Земеделие и агробизнес: Сроковете за разплащане тук остават най-дълги – около 150 дни и повече. Причините са силната сезонна зависимост и обвързаността с банково финансиране.
  • Строителство: Плащанията обичайно се извършват след 100-120 дни. При компании, изпълняващи публични проекти, забавянията могат да надхвърлят 180 дни, особено при проблеми с усвояването на публични средства.
  • Транспорт и горива: Сроковете най-често варират между 90 и 120 дни. При международните превози се регистрират и по-дълги забавяния, достигащи в отделни случаи 150 дни.
  • Търговия с хранителни стоки: Събирането на вземанията се удължава до 100–120 дни, като при експорт плащанията понякога се бавят с месеци.

Експертите предупреждават, че в строителството забавянето на едно плащане бързо се прехвърля по веригата към подизпълнители и доставчици, което може да застраши дейността на множество по-малки дружества.

Най-рисковите сектори у нас за забавени плащания; ©Allianz Trade

Нови тенденции при длъжниците

През 2026 г. се наблюдават и нови тенденции. Сред длъжниците все по-често се срещат и по-големи компании. В същото време расте броят на малките дружества, най-вече в транспорта и услугите, които посочват преустановена дейност като причина за неплащане.

Често погасяването на задължения се обвързва с бъдещи събития като получаване на кредит или изпълнение от трета страна, което може да отложи плащането с 12 до 18 месеца.

Процесите по преструктуриране на компании, дигитализация и адаптиране към новата среда, свързана с еврото и международните усложнения, също изискват ресурс и могат временно да намалят свободните средства за разплащане.

Превенция и управление на риска

„Продължителното забавяне на едно вземане не е само счетоводен проблем", обяснява Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България, която развива дейност под търговската марка Allianz Trade. „

"То ограничава способността на компанията да плаща на доставчиците си, да инвестира и да финансира растежа си. За малките и средните предприятия дори един или два значителни неплатени договора могат да поставят под риск цялата им дейност“.

Според нея превенцията е ключова. Предварителната проверка на контрагентите и застраховането на търговските кредити предоставят защита и достъп до експертиза за платежоспособността на бизнес партньорите.

Това е особено важно на фона на глобалната тенденция компаниите да поддържат по-големи складови наличности заради геополитическата несигурност. Този подход, преминал от „точно навреме“ към „за всеки случай“, блокира повече оборотен капитал и създава допълнителна нужда от финансиране.