Щатски учени казват, че може би са открили защо някои хора получават главоболие от малка чаша червено вино, въпреки че спокойно консумират други видове алкохол.

Екипът от Калифорнийския университет твърди, че това се дължи на съставка в червеното грозде, която нарушава начина, по който тялото разгражда алкохола - антиоксидант или флавоноид на име кверцетин.

Сортовете каберне от слънчевата долина Напа в Калифорния съдържат високи нива от тази съставка, казват те.

Висококачествено грозде

Червеното грозде образува повече кверцетин, когато е изложено на слънчева светлина. Това означава, че по-скъпите червени вина, а не евтините, ще бъде по-лоши за предразположените към главоболие хора, казва пред BBC професор Андрю Уотърхаус.

"Евтините сортове грозде се отглеждат на лози с много големи корони и листа и не получават толкова много слънце. В същото време, висококачественото грозде е от по-малки реколти с по-малко листа“, казва той. "Количеството слънчева светлина се контролира внимателно с цел подобряване на качеството на виното."

Други обаче са скептично настроени.

Професор Роджър Кордър, експерт по експериментална терапия в университет Куийн Мери в Лондон, казва, че според някои данни, по-евтините вина за масовия пазар са по-лоши за главоболието, така че по-информативно би било, ако разбираме някои от съставките на тези вина.

Евентуален виновник

Има няколко теории, които опитват да обяснят главоболието след консумация на червено вино, което може да настъпи в рамките на 30 минути след изпиването - дори и на малки количества.

Едно от предположенията е, че виновник за главобилието са сулфитите – консерванти за удължаване на срока на годност и поддържане на свежестта на виното. Като цяло обаче съдържанието на сулфити е по-високо в сладките бели вина, отколкото в червените.

И докато някои хора са алергични към сулфити и би трябвало да ги избягват, няма много доказателства, че те са виновникът за главоболията. Друг евентуален причинител на главоболието е хистаминът – съставка, която се среща по-често в червеното, отколкото в бялото вино или в розето.

Хистаминът може да разширява кръвоносните съдове в тялото, което пък да предизвика главоболие. И тук обаче отново липсват абсолютни доказателства.

Експертите знаят, че повече от един на всеки трима души с източноазиатско потекло има непоносимост към всякакъв вид алкохол и получават зачервяване на лицето, главоболие и гадене, когато употребяват алкохолни напитки.

Това е така заради ген, който засяга начина, по който ензимът Алдехид дехидрогеназа 2 разгражда алкохола. Алкохолът се разгражда в тялото в две стъпки – той се превръща в токсична съставка на име ацеталдехид, който след това се трасформира от Алдехид дехидрогеназа 2 в безвреден ацетат.

Ако това не се случва, вредният ацеталдехид се натрупва, което причинява изброените по-горе симптоми.

Учените твърдят, че нещо подобно се случва и при главоболието от червеното вино. Те показват в лаборатория, че кверцетинът може индиректно да блокира действието на Алдехид дехидрогеназа 2 чрез един от своите собствени метаболити.

Кверцетинът може да създаде проблеми, единствено когато се смесва с алкохол, според учените. Той се съдържа в много други плодове и зеленчуци и дори се предлага като здравна добавка заради полезните си противовъзпалителни свойства и сам по себе си не предизвиква главоболие.

На учените обаче все още им предстои да докажат своята теория. Следващата стъпка е да се изпробва научно върху хора, които получават такъв тип главоблие. Те се надяват тези изследвания да започнат до няколко месеца.

Пектиназите ускоряват освобождаванерто на антоцианини, което ускорява процеса по производство на вино чрез освобождаване на цвета без бавния процес при традиционното производство на вино. Те обаче са метил хидролази, а страничен продукт от тяхната дейност е производството на метанол.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !