Според годишния анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), местните данъци в България продължават да растат, като общата данъчна тежест достига рекордно високи нива през 2026 г. Тази тенденция се наблюдава в предизборна година, което следва определена цикличност в поведението на общинските власти.

Рекордна данъчна тежест в общините

За четиринадесета поредна година ИПИ изчислява индекса на местната данъчна тежест, който за 2026 г. достига рекордната стойност от 56.5 по скала от 0 до 100. Този индекс измерва колко са високи четири ключови местни данъка във всяка община спрямо максимално допустимите стойности по закон. В обхвата му влизат:

  • Данък върху недвижимите имоти за юридически лица
  • Данък върху възмездното придобиване на имущество
  • Данък върху превозните средства
  • Патентен данък за търговия на дребно

Индексът расте, когато повишенията на данъчните ставки са повече и по-големи от пониженията. През 2026 г. са отчетени 128 повишени ставки, което е втората най-висока стойност от 2014 г. насам. Изключение прави 2019 г., когато въвеждането на екокомпоненти за автомобилния данък доведе до автоматично повишение в много общини. Същевременно през настоящата година са понижени рекордните 66 ставки, но въпреки това общата тежест продължава да се увеличава. В 86 общини стойността на общия индекс расте, докато в 44 спада.

Цикличност и регионални различия

Промените в данъчните ставки следват ясна цикличност – в началото на мандатите на общинските съвети повишенията са по-чести, а с наближаването на местни избори те намаляват за сметка на по-чести понижения.

На регионално ниво се наблюдават сериозни различия. Традиционно с най-високи местни данъци са туристическите общини и големите областни центрове. В общини като Поморие, Царево и Павел баня данъците са много близо до максимално допустимите по закон, като индексът им доближава 80 от 100 точки, което ги прави и най-високите у нас.

В другия край на скалата са малки и рядко населени общини като Медковец и Калояново, където индексът е под 25 точки, което означава, че ставките са близки до законовия минимум. С годините обаче почти всички общини постепенно увеличават налозите, което прави това разграничение все по-малко видимо.

Още общини в България с високи данъци, събрали над 60 точки са: Несебър, Бургас, Средец, Приморско, Царево, Созопол, Карлово, Самоков, Столична община, Елин Пелин, Своге, Горна Малина, Ботевград, Благоевград, Банско и др. 

Проблемът с ерозиращите приходи на общините

Растящата данъчна тежест е част от по-голям проблем – изоставането на собствените данъчни приходи на общините спрямо растежа на икономиката. Причината е, че данъчната база е статична. Размерът на търговската площ, мощността на автомобила и дори данъчната оценка на имота не се променят заедно с ръста на доходите, продажбите или цените.

В резултат на това способността на общините да покриват разходите си със собствени постъпления постепенно ерозира. Единственият им инструмент за реакция е увеличаването на ставките, но това носи политическа цена и има законови тавани. Резултатът е видим – ако преди десет години общините са покривали средно малко над 40% от разходите си със собствени приходи, през 2024 г. този дял е едва около 25%, въпреки трайното увеличение на данъците.

Две ключови реформи за финансова автономия

Според експертите от ИПИ има две ключови реформи, които могат да решат проблема с ерозиращите собствени приходи на общините:

Преотстъпване на част от подоходния данък: Едно от предложенията е част от данъка върху доходите на физическите лица, чиито постъпления растат заедно с икономиката, да се заделя директно за бюджетите на общините. Конкретното предложение на ИПИ е 1/5 от данъка (или 2% от облагаемия доход) да бъде местен приход.
Актуализация на данъчните оценки на имотите: Другата важна реформа, за която настоящото управление е изразило готовност, е актуализацията на данъчните оценки. Последният такъв процес е извършен през 2009 г. и оттогава пазарните цени на имотите са нараснали значително. В големите градове и някои туристически общини разликата между данъчна и пазарна оценка е от 2 до 5 пъти.

Според анализаторите, актуализацията на оценките е стъпка в правилната посока, но е важно как ще бъде приложена. Добрият подход би включвал не просто еднократно увеличение на базовата стойност, но и актуализиране на зонирането и въвеждане на механизъм за автоматична индексация спрямо динамиката на местния имотен пазар. Подобна реформа не означава непременно по-високи данъци, тъй като всяка община може да понижи данъчната ставка, за да компенсира по-високата основа.