Представете си, че президентът на САЩ Доналд Тръмп може да натисне едно копче и да изключи интернета в Европа.

Това може да звучи пресилено, дори налудничаво. Но това е сценарий, който сериозно се обсъжда в технологичната индустрия и политическите среди през последните месеци, тъй като напрежението с Вашингтон ескалира и опасенията относно зависимостта на ЕС от американските технологии излязоха на преден план.

В основата на тези опасения е фактът, че само три американски гиганта (Google, Microsoft и Amazon) осигуряват 70% от европейската инфраструктура за облачни изчисления, гръбнакът, от който зависят много онлайн услуги.

А някои се питат дали един непредсказуем американски лидер би използвал ситуацията като оръжие, ако отношенията се влошат сериозно - например, като нареди на тези компании да спрат услугите си в Европа.

„Критично важни данни ще станат недостъпни, уебсайтове ще станат неактивни, а основни държавни услуги, като например болничните IT системи, ще бъдат хвърлени в хаос“, казва пред BBC Робин Бержон, специалист по дигитално управление, който съветва политици в ЕС.

Той смята, че опасенията относно т. нар. „авариен стоп ключ“ от страна на САЩ трябва да се приемат сериозно. „Трудно е да се каже в какви проблеми бихме се забъркали.“

Microsoft, Google и Amazon твърдят, че предлагат „суверенни“ решения за облачни изчисления, които защитават данните на клиентите от ЕС и биха предотвратили подобен сценарий.

Всъщност обаче, винаги е имало опасения относно липсата на „цифров суверенитет“ в Европа, където американски фирми доминират не само на пазара на облачни изчисления, но и на хардуера, сателитния интернет, а сега и на изкуствения интелект.

Дори основните мобилни операционни системи в региона (Apple и Android), както и платежните мрежи (Mastercard и Visa) са американски.

Тези опасения станаха неотложни през май, когато стана ясно, че Карим Хан, главният прокурор в Международния наказателен съд (МНС) със седалище в Холандия, е загубил достъп до имейл акаунта си в Microsoft Outlook, след като е бил санкциониран от Белия дом.

Международният наказателен съд (МНС) издаде заповеди за арест на висши израелски служители, в това число и премиера Бенямин Нетаняху, заради ролята им във войната между Израел и Газа - нещо, което Доналд Тръмп нарече „нелегитимно“.

След това Хан временно се оттегли от поста си, докато срещу него тече разследване за сексуално насилие.

От Microsoft твърдят, че „в нито един момент“ компанията не е прекратявала или спирала временно услугите си за МНС, въпреки че е била във връзка с МНС „през целия процес, довел до прекъсването“.

Оттогава темата за дигиталният суверенитет се изкачи в дневния ред в Брюксел, а някои публични органи вече търсят алтернативи на американските доставчици.

Реалистично ли е обаче да се мисли, че биха могли да се откажат от американските технологии?

Дигиталният суверенитет се определя най-общо като способността на управляващ орган да контролира данните и технологичните системи в рамките на своите граници.

Един от проблемите, пред които са изправени тези, които се стремят към него, е липсата на сравними алтернативи.

Европа разполага със собствени доставчици в областта на облачните изчисления, като например френската OVHCloud или германските T-Systems или Delos.

Те обаче представляват много малка част от пазара и нямат същия мащаб или набор от възможности, казва Дарио Майсто, старши анализатор, отговарящ за дигиталния суверенитет в глобалната бизнес консултантска компания Forrester.

По същия начин, алтернативи с отворен код са налични за често срещани софтуерни пакети като Office и Windows, но макар поддръжниците им да казват, че са по-прозрачни и достъпни, никоя от тях не е толкова изчерпателна или добре позната.

И макар преминаването към суверенни алтернативи „да не може да се случи от днес за утре“, е „мит“ да се мисли, че това не е възможно, казва г-н Майсто.

Той отбелязва, че германската провинция Шлезвиг-Холщайн в момента е в процес на постепенен отказ от продукти на Microsoft като Office 365 и Windows в полза на решения с отворен код като LibreOffice и Linux. Министерството на дигитализацията на Дания провежда пилотен проект на подобна схема.

„Понякога надценяваме ролята на този тип софтуер в нашите организации“, казва г-н Майсто, посочвайки, че за ключови услуги като текстообработка и имейл, решенията с отворен код работят отлично.

„Основните причини, поради които организациите не използват продукти с отворен код, са липсата на осведоменост и неоснователните страхове относно киберсигурността“, допълва той.

„Нашата прогноза е, че през следващите пет до десет години ще има ускорен преход към тези решения поради този сигнал за събуждане.“

Бенджамин Ревколевски, ръководител на OVHCloud, казва пред BBC, че компании като неговата са готови да отговорят на нуждите от суверенитет на публичните и частните организации в Европа.

„Само европейските доставчици на облачни услуги, чиито централи са в ЕС и са с европейско управление, могат да предложат имунитет срещу неевропейски закони, за да защитят чувствителни и лични данни“, казва той.

Но Microsoft, Amazon и Google казват, че вече предлагат решения, които отговарят на опасенията относно дигиталния суверенитет. Решения, които съхраняват данни на сървъри в страната или региона на клиентите, а не в САЩ.

От Google казват, че си партнират и с доверени местни доставчици от ЕС като T-Systems, предоставяйки им контрол върху криптирането на клиентските данни и давайки на клиентите „техническо вето върху техните данни“. Германската армия е един от клиентите ѝ.

Междувременно президентът на Microsoft Брад Смит обеща, че компанията ще предприеме правни действия в „изключително малко вероятния“ случай, ако правителството на САЩ ѝ нареди да спре услугите си, и че ще включи клауза в този смисъл в европейските договори.

„Ще продължим да търсим нови начини да гарантираме, че Европейската комисия и нашите европейски клиенти, че разполагат с възможностите и гаранциите, от които се нуждаят, за да работят уверено“, заяви говорител на Microsoft пред BBC.

Зак Майерс от базирания в Брюксел мозъчен тръст „Център за регулиране в Европа“ (CERRE) казва, че може би е логично Европа да разработи свой собствен ограничен суверенен облак, за да защити същесъвено важните правителствени данни.

Той обаче допълва, че е нереалистично да се опитваме „да извадим американците от веригата за доставки или да гарантираме, че във всяка точка от нея има европейци“.

Той дава пример с Gaia X - схема, стартирана през 2020 г. за създаване на европейска алтернатива на големи, централизирани облачни платформи, която се сблъска със сериозни критики и забавяния.

„На много от тези технологични пазари победителят взима всичко, така че щом веднъж сте първи, за всеки друг е наистина трудно да ви настигне.“

Вместо това, Майерс смята, че Европа трябва да се съсредоточи върху технологични области, където би могла да получи предимство.

„Това би могло да бъде индустриалната употреба на изкуствения интелект, защото Европа вече има много по-голяма и по-силна индустриална база от САЩ“, казва той. „Или следващото поколение оборудване за производство на чипове, защото една от малкото области, в които Европа има основа, е фотолитографията – машините, които произвеждат наистина висококачествените чипове.“

И така, накъде ще се насочи дневния ред за дигиталния суверенитет оттук нататък?

Някои смятат, че нищо няма да се промени, освен ако Европа не въведе нови разпоредби, които да принудят регионалните организации и правителствата да купуват местни технологии. Но според г-н Бержон ЕС се бави.

„Определено има политически интерес, но въпросът е той да се превърне в споделена стратегия.“

Матиас Бауер, директор на Европейския център за международна политикономия, смята, че целта трябва да бъде изграждането на европейския технологичен сектор, за да може той да се конкурира със САЩ и Китай.

В доклад за конкурентоспособността на ЕС през 2024 г., Марио Драги, бивш ръководител на Европейската централна банка, отбеляза, че Европа „сериозно изостава“ в новите технологии и че „само четири от 50-те най-големи технологични компании в света са европейски“.

„В момента е много по-трудно за технологична компания, базирана в ЕС, да се разрасне в целия блок, отколкото би било за същата компания в САЩ“, казва Бауер.

„Сблъсквате се не само с различни езици, но и с различно договорно право, закони за пазара на труда, данъчни закони, както и с различна секторна регулация.“

Що се отнася до теорията, че президентът Тръмп може да натисне „авариен стоп ключ“ и да изключи интернета в Европа, той е силно скептичен по този въпрос.

„Това би бил реалистичен сценарий, ако бяхме близо до война, но не виждам нещо такова на хоризонта.“

И все пак Майсто казва, че организациите трябва да приемат риска сериозно, колкото и минимален да е той.

„Преди две години не мислехме, че ще говорим за тези теми по този начин през 2025 г. Сега организациите искат да се подготвят за това, което може да се случи.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !