Терзиев настоя за финансова децентрализация: Общините не трябва да просят пари

Кметът на София Васил Терзиев призова за реална финансова децентрализация, заявявайки, че общините не могат да постигнат европейски резултати без собствен ресурс.
В интервю за БНТ той коментира още плана за Борисовата градина, мерките срещу презастрояването и проблема с недостига на места в детските градини, където основна пречка вече е липсата на медицински сестри.

Не може да очакваме европейски резултати с неевропейски модел на финансиране. Това заяви кметът на София Васил Терзиев в интервю за БНТ, като отправи призив за реална финансова децентрализация и осигуряване на повече собствен ресурс за българските общини.

Според него именно липсата на достатъчно местни приходи е най-голямата пречка пред модернизацията на столицата и изпълнението на ключови инфраструктурни проекти.

Кметът на София Васил Терзиев в интервю за БНТ; ©Столична община

Финансова децентрализация за европейско развитие

Кметът на столицата беше категоричен, че зависимостта от централната власт трябва да намалее, за да могат общините да планират дългосрочно своето развитие.

„Не трябва всеки разговор с държавата да започва с просия за финансиране на отделни проекти. Общините трябва да имат собствен ресурс да планират развитието си.“

Васил Терзиев посочи, че София разполага с между 10 и 12 пъти по-малък бюджет на глава от населението в сравнение с градове като Виена, Копенхаген и Осло, въпреки че очакванията на гражданите към качеството на градската среда са същите.

„Всички сме съгласни какво искаме да се случи. Но трябва да можем и да го финансираме“.

Терзиев припомни, че България остава една от малкото държави в Европейския съюз, в които нито част от данъка върху доходите на физическите лица, нито от корпоративния данък остава в общините. Това прави местната власт зависима от решения „на парче“ и проектно финансиране.

Предложението, което е и последователна позиция на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), представена от изпълнителния директор Силвия Георгиева, е част от тези данъци да остава в местните бюджети.

Терзиев призова и за прозрачни правила при държавното финансиране на общинските проекти, без избирателност и политически подход.

Столичната община иска да придобие всички частни имоти в Борисовата градина до 5 години

Планът за Борисовата градина: По-добро решение, а не инат

По повод обсъжданията около Подробния устройствен план (ПУП) на Борисовата градина, кметът подчерта, че този път процесът е проведен с широк публичен дебат.

По думите му, това е дало възможност да бъдат чути и отразени всички основателни предложения. Като доказателство той изтъкна, че постъпилите становища и възражения са седем пъти по-малко в сравнение с предходния вариант на плана.

„Перфектен план няма. Но този път процесът беше такъв, какъвто трябва да бъде – с широк публичен дебат, с търсене на грешките и с готовност те да бъдат отстранени“.

Той беше категоричен, че целта остава опазването на парка, без ново строителство и без премахване на дървета, като същевременно се отчита съществуването на вече изградени спортни и обществени обекти.

„Упорство няма от наша страна. Целта е да имаме възможно най-добрия устройствен план“.

панелка, София, имоти, блок, / Getty Images

Ясни критерии срещу презастрояването

По темата за презастрояването в София, Васил Терзиев заяви, че Столичната община работи активно върху създаването на обективни критерии, които да определят кога една градска територия е достигнала своя капацитет.

Според него балансът трябва да се оценява комплексно, като се взимат предвид не само плътността на застрояване, но и наличието на транспортна свързаност, зелени площи, социална инфраструктура, места за паркиране и цялостното качество на градската среда.

Такъв подробен анализ вече се подготвя за район „Младост“, за да могат бъдещите решения да стъпват на ясни данни, а не на единични казуси.

Храни се, за да пораснеш: От детската кухня в големия бизнес

Места в детските градини: Проблемът вече не е в сградите

Кметът потвърди амбициозната цел на екипа си – до края на мандата недостигът на места в детските градини и яслите в София да бъде практически премахнат. Той отчете и сериозен напредък в тази посока:

През тази година: Откриват се около 1700 нови места в 18 обекта.
През следващата година: Очакват се още между 1500 и 2000 нови места.

Според Терзиев най-голямото предизвикателство вече не е строителството на нови сгради, а острата липса на медицински сестри. Над 230 незаети позиции възпрепятстват разкриването на нови яслени групи.

Решаването на този проблем изисква законодателни промени и активната подкрепа на държавата.