Бъдещето на Борисовата градина в София е обект на дългогодишно напрежение поради сложната структура на собствеността на нейната територия. Въпреки че преобладава публичната – общинска и държавна – собственост, наличието на частни имоти създава несигурност за развитието на парка. Приемането на нов Подробен устройствен план (ПУП) обаче ще даде ясна рамка за разрешаването на този казус, според Община София. 

Проблемът с частните имоти в парка

Основното предизвикателство пред управлението на Борисовата градина е наличието на частни терени в нейните граници. С приемането на новия ПУП всички имоти в обхвата на парка ще получат еднакво предназначение – „за парк“. Това означава, че те трябва да придобият публичен характер.

Столична община планира да започне правни действия още от 2026 г. по отношение на имоти, за които има съмнения, че са преминали в частни ръце неправомерно.

Борисовата градина е най-големият парк в София, разположен на 3,02 кв. км. На територията на парка се намират Националният стадион „Васил Левски“, стадион „Българска армия“, езерото „Ариана“, Езерото с лилиите, телевизионната кула на София, паметници на много видни българи и много други любопитни забележителности.

Борисовата градина е кръстена на Борис III. При нейното създаване тя е разположена в покрайнини на столицата, които с разрастването на града влизат в неговия разширен център, а самата градина е разширена до Ловния парк. Благоустроена е предимно частта край центъра на столицата, а след бул. „Яворов“ става лесопарк

Ролята на Общия и Подробния устройствен план (ОУП и ПУП)

Устройството на градовете в България се регулира от два основни типа планове, които работят в йерархия. Разбирането на тяхната функция е ключово за бъдещето на Борисовата градина.

Общият устройствен план (ОУП) е стратегическият документ, който обхваща цялата територия на общината. Той определя общите правила и функционалното предназначение на големите зони – жилищни, индустриални, образователни и паркови. За Борисовата градина ОУП на Столична община е отредил статут на „Зона на градски паркове и градини“, предназначена за ежедневен и седмичен отдих. Това ограничава строителството само до обекти, свързани със спорт и рекреация.

Борисова градина / Visit Sofia
Борисова градина / Visit Sofia

Подробният устройствен план (ПУП) е подчинен на ОУП и конкретизира параметрите за отделните имоти. Той детайлно определя:

  • Точните граници на имотите и улиците;
  • Линии и височина на застрояване;
  • Плътност на строителството и процент на озеленяване;
  • Конкретното предназначение на всеки имот.

ПУП може да обхваща както един имот, така и цял квартал. Именно той ще регламентира детайлно допустимите обекти и съоръжения в парка.

Какво следва след приемането на плана?

След като Подробният устройствен план бъде приет, Столична община ще разполага с 5-годишен срок, в който да придобие всички частни имоти на територията на Борисовата градина. Това може да се случи по няколко начина:

  • Чрез отчуждаване срещу справедливо обезщетение;
  • Чрез договорни споразумения със собствениците;
  • По съдебен ред за защита на обществения интерес.

Целта е цялата територия на парка да стане изцяло публична собственост, което ще гарантира запазването на неговите функции.

ПУП не е конкретен инвестиционен проект

Важно е да се отбележи, че ПУП не представлява готов инвестиционен проект. Той е рамков документ, който определя правилата и допустимото развитие, без да фиксира конкретни архитектурни или ландшафтни решения.

Например, ако в плана е предвидена зона за паркинг, това не означава автоматично изсичане на съществуващите дървета. Напротив, при изработването на конкретния проект на по-късен етап, проектантите ще трябва да се съобразят с наличната растителност и да я запазят в максимална степен. Паркингът може да бъде адаптиран или разположен така, че да не засяга ценни дървесни видове. Именно тази гъвкавост е заложена в ПУП – той задава възможностите, а не окончателните решения.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !