През 1935 г. бащата на 10-годишната Иви Риски ѝ подарява дневник за Коледа и това поставя началото на едно 90-годишно пътешествие за жителката на Северна Дакота.

Риски, която днес е на 100 години, започва да пише всеки ден в своя дневник на 1 януари 1936 г. и до днес не е пропуснала ден.

Като дете Риски обикновено пишела за “неща, които са се случили през деня, или какво е било времето, или просто за обикновени неща,” казва тя пред CNBC.

Дори и от бърз преглед на нейните записки, човек може да се ориентира какво е било времето в Северна Дакота почти във всеки един ден в последните девет десетилетия.

Тъй като живеела във ферма, Риски имала много за какво да пише. “Всяка вечер тя изваждаше онази книга, сядаше на кухненската маса и пишеше,” казва Мишел Локън, дъщеря на Риски.

“Не знам как успяваше да го прави през всичките тези години, защото работеше постоянно и отглеждаше три деца. Съпругът ѝ имаше сърдечно заболяване, а тя се грижеше и за своите родители. Не се спираше.”

Независимо какво се е случило през деня, Риски отделя 15 минути, за да пише в дневника си, казва тя. Дори и когато е била в болницата след раждането на своите деца, тя пишела, според The Washington Post.

“Пишех на хвърчащи листове и след това го преписвах в дневника вкъщи,” казва Риски. “За мен буквално нямаше извинение да не пиша.”

Това е навик, който самата Локън също си създава. “За мен е много окуражаващо. Правя го от 15 – 20 години. Вече има изписани няколко дневника,” казва тя.

На въпроса какво, според нея, допринася за дългия и щастлив живот, Риски казва: 

“Трябва да работите усърдно. Просто се стремете да работите по-усърдно през целия си живот.”

Тя съветва хората, които искат да доживеят до 100 г., да “продължават с физическите си упражнения, да бъдат активни, да консумират правилните храни или поне да се опитват да го правят.”

Благосъстоянието винаги е било важно за Риски. Тя приема витамини от 18-годишна възраст, занимавала се е активно с колоездене и е участвала в състезания по боулинг със съпруга си и нейни приятелки.

По отношение на храненето, тя казва, че “обича домашно приготвена храна и не харесва въобще преработени храни”. Дори и на 100 г., Риски се придържа към здравословните си навици като, например, предпочита вода пред мляко.

Изследвания показват, че воденето на дневник може да бъде от страхотно значение за психическото здраве на човек, защото понижава нивата на стрес и помага на човек да обработва мислите си.

В днешно време повечето от нещата, които Риски записва в дневника си, са свързани с това как се справят нейните деца и внуци.

Локън си спомня, че майка ѝ отрано е подкрепяла нейните мечти, като я водела на уроци по танци и магически представления и я учела на специални рецепти.

Риски и нейният съпруг постоянно организирали партита и прекарвали време със своите приятели.

″Тя наистина цени своето семейство и семейния си живот. Мисля, че това е една от тайните за дългия и здравословен живот – семейството,” казва Ана Халворсън, администратор в Good Samaritan Society - Prairie Rose, където Риски живее.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google