Един на всеки трима лекари и медицински сестри в Европа е депресиран, а условията на труд влошават психичното им здраве, установява ново мащабно проучване.

В някои случаи депресията на здравните работници е тежка. Един на всеки 10 лекари и медицински сестри казва, че е имал пасивни суицидни мисли през последната година, което може да повиши риска от суицидно поведение на по-късен етап.

„Това е неприемливо бреме за тези, които се грижат за нас. Не е нужно да бъде така“, казва пред Euronews д-р Ханс Анри Клуге, директор за Европа на Световната здравна организация (СЗО), която стартира проучването през миналата година.

Докладът обхваща над 90 000 лекари и медицински сестри от Европейския съюз, Исландия и Норвегия.

Той установява, че условията на труд в здравния сектор изглежда са част от проблема. През последната година един на всеки трима лекари и медицински сестри е заявил, че е бил обект на тормоз или насилствени заплахи на работното място, а 10% са заявили, че са били обект на физическо насилие или сексуален тормоз.

Междувременно, една четвърт от лекарите заявяват, че работят повече от 50 часа седмично, а много здравни работници (32% от лекарите и 25% от медицинските сестри) са на временни трудови договори, което може да създаде безпокойство относно сигурността на работното място, се посочва в доклада.

Здравните работници, които са се сблъсквали с насилие, постоянно дълги часове работа и работа на смени, са по-склонни да бъдат депресирани, тревожни или да имат суицидни мисли.

Бърнаутът и проблемите с психичното здраве могат да имат сериозни последици за пациентите. В различните страни между 11% и 34% от здравните работници заявяват, че обмислят да напуснат работата си – на фона на продължаващия недостиг на работна ръка, който се очаква да достигне 940 000 до 2030 г.

Когато здравните работници напускат работата си или вземат болнични, за да обърнат внимание на психичното си здраве, това оказва натиск върху здравните системи. Това означава, че пациентите могат да се сблъскат с по-дълго време на чакане и да получат по-лоши медицински грижи.

„Изтощени сме физически и психически, което, за съжаление, понякога може да доведе до медицински грешки“, казва в доклада Мелани Дебарей, специалист по радиология от Франция.

Тя цитира данни от Франция, които показват, че 66% от студентите по медицина са преживели депресивен епизод, а 21% са имали мисли за самоубийство през последната година, ниво три пъти по-високо от това на широката общественост.

Клуге призова здравните системи да предприемат стъпки за подобряване на благосъстоянието на своите работници, включително прилагане на политики за нулева толерантност към насилието на работното място, преосмисляне на работата на смени и извънредния труд, за да се „прекрати културата на работа до изтощение“ и да се гарантира, че здравните работници имат достъп до подкрепа за психично здраве.

„В крайна сметка, кризата с психичното здраве сред нашите здравни работници е криза на здравната сигурност, която заплашва целостта на нашите здравни системи“, казва той, допълвайки, че „не можем да си позволим да ги загубим поради бърнаут, отчаяние или насилие“.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !