Не е задължително либерализацията на енергийния пазар да бъде свързана с поскъпване на електроенергията. Това заяви в рубриката "Портфейл" в ефира на Дарик радио Костанца Рангелова Рангелова от Центъра за изследване на демокрацията.
"В България цените на тока се поддържат изкуствено ниски за абсолютно всички потребители, което, всъщност, е доста нечестно, защото не се прави никаква разлика между хората, които могат да си позволят малко по-скъп ток, например с 10-15 процента, и онези, които са силно зависими от ниските цени", обясни Рангелова.
Какво ще се промени с либерализацията на пазара на електроенергия на едро през 2024 г.?
До момента електропазарът функционира по следния начин - Комисията за енергийно и водно регулиране определя цената, на която Националната електрическа компания купува ток от АЕЦ Козлодуй, от въглищните централи, от ВЕЦ-овете и т.н.
След това КЕВР определя цената, по която електроенергията се закупува от електроразпределителните дружества, както и тарифите, по които те продават на крайния потребител.

По този начин се регулират цените и количествата по цялата верига.
"Това, което либерализацията променя, е, че тази връзка се къса и вече няма да има задължителни правила, по които НЕК трябва да купува електроенергия. НЕК вече въобще няма да е обществен доставчик.
Всички енергийни предприятия, лицензирани като търговци на електроенергия, могат да поемат тази функция и те сами ще избират от кого да купуват електроенергията, която ще продават на битовите потребители.
До 2026 г. обаче домакинствата ще продължат да купуват ток на фиксирана цена", обясни Костанца Рангелова.
Ако се окаже, че ЕРП-тата купуват тока на по-висока цена от тази, на която са задължени да го продават, разликата ще се покрие от държавния фонд за сигурност на енергийната система.

Защо се получи разминаване в позициите на енергийното министерство и на КЕВР?
След приемането на първо четене на промените в Закона за енергетиката, с които се урежда либерализацията на пазара, от КЕВР заявиха, че това ще доведе до рязко поскъпване на тока за потребителите.
Според министъра на енергетиката Румен Радев обаче, във фонда за сигурност на енергийната система има достатъчно средства, за да бъдат компенсирани всички потенциални дисбаланси.
"Това разминаване се получи, защото и двете изказвания са спекулативни, тъй като не стъпват на някакъв конкретен анализ, който да казва колко ще бъдат приходите и разходите. Все още не е ясно как точно ще се извърши този преход и как ще бъдат калкулирани генерираните загуби.
А това означава, че е необходим точно такъв анализ, но и също така, че не е добра идея да се "къса" връзката между либерализацията на пазара на едро и на дребно.
По-скоро е неоходимо плавно да се извеждат битовите потребители, според количеството енергия, което консумират, на свободния пазар", смята Рангелова.
По думите ѝ, хората трябва да бъдат информирани своевременно, за да разберат, че в либерализацията няма нищо страшно. В същото време пазарът трябва да се развива, за да могат да се постигнат възможно най-ниски цени и конкурентни оферти.
Как ще бъдат защитени уязвимите потребители?
"В България имаме много дълбока криза, свързана с енергийната бедност, като поне 30-40% от потребителите попадат в тази категория. Проблемът е, че след 2026 година те най-вероятно ще бъдат подпомогнати от държавата в плащането на сметките за електроенергия.
А всъщност, по-ефективният подход би бил да се използват оставащите 2-3 години, за да може тези хора да бъдат изкарани от позицията на енергийна бедност.
Тя не винаги се дължи на ниски доходи. Много често проблемът се крие в лошата изолация на жилището, отопление с неефективни уреди и т.н.", обясни Рангелова.
Тя каза още, че инвестициите в енергийна ефективност водят до директно понижение на консумацията, а оттам - и на сметките за ток.

"Пари има, но въпросът е те да не се дават на търговците за поддържане на изкуствено ниски цени, а да отидат за реално подпомагане на потребителите, които изпитват затруднения", каза още енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията.
Тя коментира и въпроса какво би станало, ако потребителите се избрали доставчик на електроенергия до крайния срок преди либерализацията и как този проблем е решен в останалите европейски държави.
"Във Франция държавната компания EDF запази функциите си на обществен доставчик, но цените, на които продава, в много случаи не са конкурентоспособни с тези, които потребителят би получил от свободния пазар.
И точно това е стимулът за потребителите да се поинтересуват и да си изберат по-конкурентен доставчик", коментира Рангелова.
По думите ѝ, КЕВР ще има много важна роля да създаде условия на прозрачност и добра информационна кампания в тази посока.
Ще трябва да се създаде платформа, която да събира офертите на различните доставчици на едно място, където всеки ще може да си направи сметка за опциите на пазара.
Какво ще се случи с въглищните електроцентрали?
"В момента е много трудно да се прецени колко са важни въглищата за енергийния ни микс, защото те влизат чрез квоти в него.
Имаме един изкривен пазар на едро, който не функционира правилно, защото КЕВР задължава НЕК да купува определени количества от всеки производител, включително и от въглищните централи. Това означава, че те не се конкурират на свободния пазар.
Другият важен фактор е идеята, че България трябва да остане голям износител на електроенергия. Това обаче не допринася с нищо за средностатистическия потребител, тъй като не прави тока по-евтин", заяви Костанца Рангелова.
Според нея е странно, че протестите на енергийните работници са насочени срещу плановете за справедлив преход, тъй като именно те гарантират безплатно финансиране на засегнатите региони за преквалификация на служители и стартиране на малки бизнеси.
"Това не са региони, които нямат потенциал, а просто не нуждаят от инвестиции, за да го развият. Не можем просто да си заровим главата в пясъка и да кажем, че ако се осъществи енергийният преход, тези райони ще западнат и ще се обезлюдат.
Този преход, така или иначе, идва и те трябва да са максимално подготвени за него и да има алтернатива на въглищата, от гледна точка на икономическото развитие", каза още тя.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- 1 от всеки 4 обяви за работа в IT сектора у нас е изчезнала за година
- Може ли Stellantis в сръбския Крагуевац да устои на натиска?
- Купувачите на ново строителство в София за 250 000 евро най-често отлагат сделката
- КРИБ иска спешна концесия на „Топлофикация София“ заради рекордна загуба от 426 млн. лв.
Калкулатори
Най-ново
Ниското ниво на Дунав не налага воден режим по поречието на реката у нас
05.08.2026Над 800 хил. лв. инвестиция: 14 социални центъра във Видин вече произвеждат собствен ток
05.08.2026Пловдив обновява градския транспорт с 20 нови електробуса, учениците ще пътуват безплатно
05.08.2026Училищните униформи в София са поскъпнали с над 40% за 5 години
05.08.2026Варна пусна ново приложение за градския транспорт, което променя пътуването
05.08.2026Цените на хотелите по Черноморието: Спад се очаква след 15 септември
05.08.2026Прочети още
Явор Дачков: Радев не лъже! Само раздухват много скандали около него!
darik.bgГеорги Лозанов: Радев има 2 проблема!
darik.bgХаризанов: Не мисля, че Радев излъга избирателите си с външната политика!
darik.bgХрема, запушено носле и ушни инфекции през лятотo - какво трябва да знае всеки родител
9meseca.bg