След 50 години пренебрегване, „изгубеният“ императорски дворец в Рим Domus Tiberiana е отворен и приема посетители в новата си роля на музей на открито.

Доскоро рушаща се и със забранен достъп руина близо до известния Колизеум, дворецът - построен през 1 век от н.е. и обичан от Нерон, отново заема мястото си сред едни от най-добрите туристически атракции в града.

Древният дворец се намира на хълма Палатин - най-стария в града, откъдето императорските династии са управлявали векове наред. Но през годините той се разпада, а през 70-те години на миналия век е затворен поради структурна нестабилност.

Липсата му на туристическата карта оставя „черна дупка“ в археологическото сърце на италианската столица, според много местни жители, посочва CNN Travel.

След шестгодишно преобразяване, дворецът отново отваря врати като „дифузен музей“ - с находки и фрески, разпръснати из целия обект и предоставящи представа на посетителите за древното му величие.

Domus Tiberiana е първият императорски дворец в Рим, построен от Тиберий, който включва в него и съществуващите благороднически имения на хълма.

Заемащ повече от четири хектара площ, в него има резиденции с големи градини, места за поклонение и жилища на преторианската гвардия на императора.

Като седалище на властта и политиката на Рим, Domus Tiberiana е с отлично местоположение - високо над Палатинския и Римския форум, предлагайки на своите обитатели изглед към града.

С течение на времето той е украсен и разширен от други императори, включително Нерон, който е коронясан на стълбите му само на 16 години през 54 г. сл. Хр.

Алфонсина Русо, директор на археологическия парк на Колизеума (в който попада и Domus Tiberiana) и водещ археолог по обновяването на обекта, казва, че по време на възстановяването са открити древни антики, много от които изключително добре запазени.

Артефактите - ярки мазилки, фрески, амфори, керамика, станове, теракота и статуи на божества, свързани с култовете към Изида, Дионисий и Митра, предлагат на посетителите истинско пътуване във времето, допълва Русо.

„Те карат това място – преди населено от аристократични семейства, а след това от римски императори – да оживява отново“, посочва археологът.

„Има седем изложбени зали, пълни с изключителни находки, започвайки с тези, предшестващи първоначалното строителство на двореца, когато аристократите са живели в имения, преди Тиберий да ги включи в Domus,“ допълва тя.

Сред новоизложените фрески са едни от най-ранните рисунки на лимони (считани за екзотичен плод в Древен Рим, тъй като произхождат от Далечния изток), както и изображение на гладиатор, което доказва, че гладиаторските игри са ценени от богатите семейства, обяснява Русо.

Императорският дворец остава в експлоатация до 7 век, когато става папска резиденция на Йоан VII. В средата на 16-и век аристократичното семейство Фарнезе - могъщи местни земевладелци, построяват пищните градини Orti Farnesiani на мястото, украсявайки го с орнаменти и скулптури на нимфи, сатири и фавни.

На обекта са положени сериозни усилия за смесване на старо и ново. Поредица от величествени червеникаво-кафяви сводести арки, приветстващи посетителите, са внимателно реконструирани със същите материали, използвани от древните римляни.

„Това, което прави този обновен Domus уникален, е архитектурният стил“, казва Русо. „Успяхме да използваме оригинални материали, за да подсилим и укрепим ръчно изработените 15-метрови предни арки, които минават покрай двореца.“

След повторното си отваряне в края на септември Domus Tiberiana привлича около 400 000 посетители, което е „огромен успех“, според Русо. Археологът добавя, че това въплъщение на Domus Tiberiana предлага на туристите най-„емоционалното“ посещение от поколения насам.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !