Европейският съюз се готви за нов голям експеримент: превръщането на трилиони евро, „заключени“ в банкови депозити на домакинствата, в свеж капитал за компаниите на Стария континент. И за целта Брюксел вижда Швеция като образцов пример.

Още през това тримесечие Европейската комисия трябва да представи детайлите на инициативата си за изграждане на т.нар. Съюз за спестявания и инвестиции. Идеята е проста – колкото по-лесно гражданите влагат парите си в акции и фондове, толкова по-бързо расте личното им богатство, а компаниите получават нови канали за финансиране.

Полският тест преди европейския експеримент

Преди Брюксел да обяви своята схема, Полша вече направи крачка в тази посока, предлагайки инвестиционна спестовна сметка по модела на шведската InvesteringsSparKonto (ISK). Варшава залага, че чрез този механизъм ще се изгради „капиталова култура“ и ще бъдат привлечени около 100 млрд. злоти (27 млрд. долара) за три години.

Защо Швеция е моделът за подражание

В скандинавската страна инвестирането в акции отдавна не е елитарно занимание, а нещо като национален спорт. Над половината от спестяванията на домакинствата са в акции – два пъти повече от средното за еврозоната. Това е резултат от последователни политики, които премахват бариери и правят инвестирането максимално достъпно.

От 2012 г. ISK сметката дава възможност за търговия без данък върху капиталовите печалби. Добавете и лесния достъп през мобилни приложения – и получавате среда, в която почти четвърт от населението директно притежава акции, а около 70% инвестират във взаимни фондове.

„Шведите имат всички основания да са благодарни за ISK“, казва 32-годишният комуникационен мениджър Мохамед Салих, който чрез нея е изградил портфейл за над 1 млн. крони (105 хил. долара). Неговият Instagram профил с инвестиционни съвети вече вдъхновява и 13-годишни начинаещи инвеститори.

По-лесно, по-справедливо, по-привлекателно

Според експерти ISK е революция в опростяването на данъчния режим, която особено стимулира младите. „Това е много по-лесен начин да купуваш акции“, казва Фрида Брат, икономист по спестяванията в Nordnet.

Резултатът е ясен: средностатистическият швед с акции в публични компании държи портфейл за около 540 хил. крони (56.5 хил. долара) – ниво, недостижимо за голяма част от европейците. За сравнение, във Великобритания едва 8% от личното богатство е вложено в акции и взаимни фондове.

Може ли ЕС да повтори шведския успех?

Въпросът е доколко моделът може да бъде копиран. Брюксел планира да предложи само „пътна карта“, а реалното изпълнение ще остане в ръцете на отделните държави. „Със сигурност е възможно шведският опит да бъде изнесен на европейско ниво, но успехът зависи от политическата воля на страните членки“, коментира Йонас Стром, главен изпълнителен директор на ABG Sundal Collier.