От началото на 2026 г. яйцата в Украйна се превърнаха в единствения хранителен продукт, чиято цена отбеляза осезаем спад, надхвърлящ 43%. За сравнение, нито един друг основен хранителен продукт не е преживял подобен ценови срив. Маслото, което е на второ място по темп на поевтиняване, е загубило едва 3% от стойността си, докато плодовете са поскъпнали с почти една четвърт.

Този драстичен спад в цената на яйцата удари силно производителите. От месец май птицефермите продават продукцията си на цени, които едва покриват себестойността, а често са и под нея. В продължение на повече от три месеца евтините яйца по рафтовете на супермаркетите се заплащат със загуби за целия сектор.

Свръхпроизводство: Възстановяване, по-бързо от търсенето

През лятото цените на яйцата традиционно намаляват, тъй като около 47% от предлагането, по данни на Съюза на птицевъдите, идва от домакинствата. През 2026 г. обаче този фактор не е водещ. Според Максим Гопка, ръководител на аналитичния отдел на Украинския клуб на аграрния бизнес (УКАБ), птиците в частните стопанства са снесли по-малко яйца от миналата година.

Основната причина за излишъка идва от промишлените птицеферми. За първите шест месеца на годината те са увеличили производството си с 22,6%, добавяйки на пазара 665 млн. яйца.

„Именно това, а не класическата сезонност на производството в домакинствата, оказа най-голямо влияние върху цената“, коментира Гопка.

Този ръст е резултат от тригодишно възстановяване на броя на кокошките носачки, който се срина в началото на войната. От Съюза на птицевъдите очакват през 2026 г. промишленото производство да се доближи до нивата отпреди конфликта. За първите шест месеца кокошките са снесли общо 6.4 млрд. яйца – с 8% повече спрямо година по-рано, което надхвърля нуждите на вътрешния пазар, особено при намаляло население и свита покупателна способност.

Ролята на износа и натискът върху цените

За да се справят с излишъка, производителите разчитат на износа. Между януари и май Украйна е изнесла 1 млрд. яйца, което е с 22% повече от същия период на предходната година. Само през май са изнесени 229 млн. броя – най-големият месечен обем за последните седем години, като около 75% от това количество е било предназначено за Европейския съюз.

Въпреки че безмитният износ за ЕС е ограничен от годишна квота, която вече е изчерпана за третото тримесечие, украинските производители успяват да доставят значителни количества, макар и при плащане на мито. Дори при тези условия обаче на вътрешния пазар остава излишък.

„Производителите изнасят над 40% от произведената продукция и за балансиране на пазара този процент трябва значително да се увеличи“, подчертава изпълнителният директор на Съюза на птицевъдите Сергей Карпенко.

Останалото количество оказва силен натиск върху вътрешната цена, а според Гопка именно износът не позволява тя да падне още по-ниско.

Според последните данни на Министерство на земеделието и храните в България, между януари и ноември 2025 г. най-много яйца в България са внесени от Украйна - 3 011.2 тона, на стойност 4 903 502 евро. Украйна е била водещ вносител у нас и в предходния отчетен период 4 967.3 тона, на стойност 6 600 512 евро. Така всяко второ яйце на последния Великден у нас идваше от Украйна

Припомняме, че през по-миналата година България поиска спиране на вноса на яйца с произход от Украйна на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел. По думи на птицевъдите цената, на която влизат украинските яйца, е между 20 и 30% по-евтина от тази на българските яйца, което подкопава родното производство.

Три месеца работа на загуба

Докато цените на яйцата падат, разходите на производителите не намаляват пропорционално. Добрата зърнена реколта задържа цената на фуражите, но тези спестявания се компенсират от други нарастващи разходи:

  • По-скъпо гориво и логистика
  • Оскъпяване на вносни фуражни добавки и ветеринарни препарати заради по-слабата гривна
  • Допълнителни разходи за осигуряване на енергийна независимост

„Намаляването на цените от април-май до голяма степен е следствие от промяната в баланса между търсенето и предлагането, а не от пропорционално поевтиняване на производството“, обясняват от аналитичната компания Pro-Consulting.

Експертите са категорични, че настоящото ценово равнище не е комфортно за производителите. „Това е по-скоро ниво на издръжливост, отколкото на рентабилност“, смята Гопка.

Прогноза: Кога ще започне поскъпването?

Обратът в цените вече е започнал на едро, но потребителите ще го усетят със закъснение от две до три седмици, тъй като търговските вериги прехвърлят промените по-бавно.

През есента се очаква сезонността да заработи в обратна посока – производството в домакинствата ще намалее, а търсенето постепенно ще се възстанови. От Pro-Consulting прогнозират, че от септември цените ще се увеличават с 10–15% месечно спрямо нивата от лятото.

Въпреки това, разширяването на капацитета от компании като Avesterra и „Олияр“ ще засили натиска от ново предлагане. Съществува и риск, според УКАБ, ако едновременно поскъпнат електроенергията и горивата, ръстът на цените на яйцата да надхвърли обичайната сезонна корекция.

Производителите се надяват да приключат годината с печалба след губещото лято, но бъдещето остава несигурно. Ако есенните цени не възстановят рентабилността, през октомври-ноември може да се стигне до масово намаляване на броя на отглежданите птици.