На фона на затягащите се западни санкции и нарастващите бюджетни нужди заради войната в Украйна, Русия преминава от фаза на „контролирано охлаждане“ към открита стагнация през 2026 г. Реално икономическо възстановяване изглежда малко вероятно преди 2027 г.
Първоначалният тласък от военните разходи вече отшумява, а цената му предстои да бъде прехвърлена върху икономиката чрез по-високи данъци. Приходите в хазната изостават заради по-ниските цени на петрола и продължаващия западен натиск върху руския енергиен износ.

Край на военния икономически бум
Годината 2025 отбеляза края на растежа, задвижван от военните разходи през 2023–2024 г. След две години на разширяване с над 4%, растежът на БВП през 2025 г. се забави до около 1% или по-малко. Очаква се тези неблагоприятни фактори да се запазят и през 2026 г.
Икономиката до голяма степен изчерпа временните двигатели, които поддържаха растежа. През 2023 г. бързото разширяване отразяваше възстановяване след шока от 2022 г., когато икономиката рязко се преориентира към военно производство. През 2024 г. растежът се опираше на рязко увеличение на държавните разходи, които нараснаха с около една четвърт до 40.2 трилиона рубли (502.5 млрд. долара).
Тези фактори до голяма степен липсваха през 2025 г., а за 2026 г. няма очевиден катализатор, който да възроди растежа. Държавните разходи се очаква да достигнат 44.1 трилиона рубли (551.3 млрд. долара) през 2026 г., но след корекция за инфлация те остават почти без промяна. В комбинация с високите лихвени проценти от около 16%, насочени към овладяване на инфлацията, това очертава икономика, близо до стагнация.
Прогнозите на анализатори потвърждават тази тенденция. Институтът за икономическо прогнозиране към Руската академия на науките предвижда растеж от 1.4% през 2026 г., а Международният валутен фонд – 1.0%.

Нарастваща данъчна тежест на фона на спадащи приходи
За първи път от пандемията насам Русия събра по-малко бюджетни приходи през 2025 г., отколкото бе планирано. Актуализираните прогнози сочат постъпления от 36.6 трилиона рубли (457.5 млрд. долара) вместо заложените 40.3 трилиона рубли (503.8 млрд. долара).
Недостигът се дължи на по-слабите данъчни постъпления при забавящ се растеж, както и на спада на цените на петрола и западните санкции. Приходите от петрол и газ през 2025 г. се оказаха значително под планираните. Световната банка очаква цената на петрола Brent да спадне до около 60 долара за барел през 2026 г., което е най-ниското ниво от пет години.
За да стабилизират бюджета, властите вече предприемат мерки за повишаване на данъците:
ДДС: Увеличение от 20% на 22% от 1 януари.
Праг за регистрация по ДДС: Намаляване на годишния праг от 60 млн. на 10 млн. рубли, което ще включи повече компании в системата.
Нова такса: Планира се въвеждане на такса върху готови електронни изделия като лаптопи и смартфони.
Тези мерки предвещават „махмурлук“ след периода на високи разходи, при който домакинствата и бизнесът ще поемат по-високи данъци, за да се финансират военните нужди на Кремъл.

Военните разходи остават тежко бреме
Въпреки икономическото забавяне, руските власти имат ограничено пространство за съкращаване на военните разходи, докато войната в Украйна продължава. Президентът Владимир Путин не показва признаци на отстъпление и заявява, че Русия е готова да се сражава, докато не постигне целите си.
Официално разходите за национална отбрана са определени на 12.93 трилиона рубли (161.6 млрд. долара) за 2026 г. Реалните разходи обаче, включително класифицираните пера, вероятно са значително по-високи. През декември министърът на отбраната Андрей Белоусов заяви, че военните разходи през 2025 г. са възлизали на 7.3% от БВП. При прогнозен БВП от 217.3 трилиона рубли, това означава общи военни разходи от около 15.86 трилиона рубли (198.3 млрд. долара) – далеч над официалните данни.
С продължаването на войната, военните разходи ще останат сериозно бреме за икономиката. Насочването на средства към производство на оръжия не увеличава предлагането на потребителски стоки, което засилва инфлационния натиск и ограничава средствата за гражданско развитие.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Петролът поевтинява трети ден, но остава над $100 за барел
- Доларът отстъпи от 7-седмичния си връх след поевтиняването на петрола
- Гърция има по-голям дълг от Франция, но плаща по-малко за нов. Как?
- Петролът скочи над 100 долара за барел, след като Тръмп заплаши да задържи иранския петрол „като във Венецуела“
Калкулатори
Най-ново
iPhone 18 Pro и Pro Max са в България: A1 отчита рекордни продажби въпреки по-високите цени
преди 12 часа12 дипломи от Харвард, Йейл, Станфорд и Оксфорд и бизнес за $600 млн.: Кой е Джейми Бийтън?
преди 12 часаБизнесът зад лайковете: Теди Шишкова за парите, алгоритмите и моралните граници в инфлуенсърството
преди 12 часаРай за гмуркачи: Островът с уникална подводна пътека сред 250 вида риби
преди 12 часаСтроят луксозен курорт от бамбук в джунглата с площ два пъти колкото Монако
преди 12 часаЦените на зеленчуците на едро се покачват, краставиците с най-голям скок
преди 13 часаПрочети още
„Йотова ми прозвуча грозно и арогантно“! Говори проф. Коста Костов
darik.bgПетроханци vs. наркотрафиканти? Не! Говори Свилен Ноев
darik.bgКирил Вълчев - кандидат за вицепрезидент, избран от Йотова!
darik.bgНай-красивият аксесоар на наградите "Еми" - с помпа за кърма на червения килим Тейлър Кокс превърна майчинството в част от визията си
9meseca.bg