С присъединяването си еврозоната през 2001 г., Гърция се изправи пред историческа възможност за евтини заеми, институционална стабилност и достъп до още повече европейски капитал. Това беше възможност за продуктивна трансформация.

Двадесет и пет години по-късно оценката на най-важния показател за благосъстоянието на една икономика и нейните работещи, а именно производителността, е разочароваща. Вместо Гърция и нейните предприятия систематично да инвестират в конкурентоспособност, иновации и индустриално възстановяване в сектори с висока добавена стойност и да се възползват от възможността, те някакси успяха да превърнат голяма част от тези средства от ЕС в потребление и по-голям обем внос, като същевременно разшириха държавата. Резултатът беше икономика, която изглеждаше просперираща, но без да произвежда съответното богатство, пише Kathimerini.

Производителността на труда, без за това да носят някаква отговорност работниците, е не само ниска, но и е останала на нивата от 2000 г., според проучване на Фондацията за икономически и индустриални изследвания (IOBE), проведено от името на съюза на гръцките индустриалци. Гърция прие твърдата валута на еврозоната, без да придобие производствената база, необходима за това приемане, тъй като бизнесът и политиците на страната избраха пътя на бездействието и лесните печалби в сектори с ниска добавена стойност, пише Никос Филипидис в Kathimerini.

Гърция произвежда по-малко от половината от средното производство на останалата част от Европа. Тя показва подобрение през последните години по отношение на брутната добавена стойност на глава от населението, поради увеличаването на заетостта, след „армиите“ от безработни през предходното десетилетие по време на дълговата криза. Но дори това подобрение в съответния показател се изчерпва, заедно с наличната работна сила, освен ако не се вярва, че Гърция ще намери начини да хвърли на пазара на труда жени, които в момента отглеждат деца или се грижат за родителите си, или че многото хиляди, които напуснаха по време на икономическата криза, ще се върнат масово.

И дори това да се случи, проблемът няма да бъде решен, освен ако не видим значителна и целенасочена промяна в начина, по който държавата гледа на предприемачеството, с паралелно увеличение на инвестициите в технологична модернизация и увеличаване на размера. В момента само 657 предприятия имат над 250 служители в Гърция.

Гръцките политици обичат да говорят за необходимостта от увеличаване на заплатите. Повечето нито разбират, нито искат да разберат, че не може да има съществено и устойчиво подобрение на заплатите без повишаване на производителността. А малцината, които разбират необходимостта, не могат да разберат какво трябва да се промени. Че цяла държава трябва да пренасочи енергията и политиката си към промени от всякакъв вид, които ще улеснят бизнеса и въвеждането на нови технологии. Най-голямата тежест на тази промяна обаче ще трябва да падне този път върху предприемачите, които първо трябва да променят себе си, за да променят бизнеса си и гръцката икономика, посочва Филипидис.

30% от работната сила в Гърция е зает в търговията на дребно и хранителния сектор, където производителността не надвишава 25 000 евро на служител, докато в индустриалния сектор тя достига 63 000 евро, а в технологичния сектор - 60 000 евро. Така че това, което трябва да се промени, е очевидно.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google