
Пристанищни градове в Европа обмислят все повече налагането на забрани или ограничения върху круизните кораби заради вредното им влияние върху здравето и околната среда.
218-те круизни кораба, които са пътували из Европа през миналата година, са отделили над четири пъти повече серни оксиди от всички коли на континента взети заедно, според неправителствената организация Transport & Environment (T&E).
Серният диоксид причинява дихателни и сърдечносъдови проблеми, а замърсяването с него е ключов компонент от киселинния дъжд.
На 30 юли шест круизни кораба са акостирали в Барселона, като, според T&E, това е европейският град, който е най-засегнат от круизната индустрия. Това означава, че между 10 000 и 30 000 пасажери са се изсипали по основните улици на града.
Колко полезни са тези посетители за туристическата индустрия на един град е много спорна тема. Круизните компании казват, че по време на седемдневно пътешествие пътниците харчат средно 760 евро в отделните дестинации.
Дидак Наваро, активист от организацията Ecologistas en Acció, обаче твърди, че повечето пасажери “правят бърза разходка, след което се връщат на кораба, за да се хранят и спят”.
По данни на Cruise Lines International Association (Clia), която обхваща 95% от световната круизна индустрия, 93% от океанските круизни лайнери са построени в Европа. Основните корабостроителници се намират в Италия, Германия, Франция и Финландия.
Средиземноморието е вторият най-голям пазар за круизната индустрия след Карибския басейн. Същите кораби плават и в двата региона, редувайки високите сезони на двете места.
Колкото повече туристи има на борда на един круизен кораб, толкова повече енергия е необходима и толкова повече отпадъци се генерират. С нарастването на популярността на круизните пътувания се увеличиха и проблемите, които те водят със себе си.
В доклад от 2017 г. се заключава, че в началото на 90-те години круизният туризъм е бил предимно привилегия на елита. Успоредно с успеха на круизния туризъм, расте и мащабът на неговото екологично, социално и икономическо влияние.

Протестиращи посрещат круизните кораби с демонстрации в средиземноморските пристанища, като Палма де Майорка. Магдалина Рамис от местната организация Grup Balear d’Ornitologia i Defensa de la Naturalesa казва, че големите публични инвестиции през последното десетилетие с цел привличане на круизни кораби са комерсиализирали града.
Рамис също така се притеснява от замърсяването. “Пристанището е точно пред града. Когато круизните кораби акостират тук, те оставят двигателите си да работят. Някои кораби дори разполагат с инсинератори или шредери, докато други изсипват отпадъците си директно в морето.”
Круизните компании обикновено рециклират или горят отпадъците. От Royal Caribbean казват, че изпращат хранителните отпадъци за пулверизиране, след което те се изхвърлят в морето, но не по-близо от 12 морски мили (22 км) от сушата.
Една четвърт от всички отпадъци в океаните идва от круизните кораби, според публикувано наскоро проучване. Близо 90% от тези отпадъци се изхвърлят законно във водата.
Шумът от круизните кораби също е замърсител. Доклад от 2019 г. установява, че шумът може да прогони и риби, и морски хищници.
“Най-шумните подводни зони в Средиземно море се припокриват с няколко защитени региона и със зони, които са важни за чувствителни към шум видове морски бозайници. Светлините от круизните кораби нощем пък могат да създават “локални проблеми с миграцията на зоопланктон, главоноги и риби”.
Миналата година 50 000 души подписаха петиция срещу круизните кораби в Марсилия.
“Южна Франция е инвестирала около 35 млн. долара данъчни постъпления за електрифициране на доковете на круизните компании. Самите компании обаче би трябвало да плащат за това – те не плащат данъци нито тук, нито където и да било”, казва Реми Ив от организацията Stop Croisières.
Най-простият механизъм, чрез който компаниите от корабоплавателната индустрия избягват плащането на данъци, не е нов и е напълно законен. Техните кораби обикновено са регистрирани в друга държава и плават под нейния флаг, който е различен от този на компанията собственик.
Тези механизми обаче стават все по-сложни с времето и повечето круизни компании обикновено са оплетени в мрежа от офшорни фирми, регистрирани основно в данъчни убежища.
От MSC обявиха, че предприемат мерки за намаляване на вредните емисии. “Като марката с повече кораби в Европа от нашите конкуренти, отдавна сме осъзнали важността на намаляването на емисиите на европейските пристанища и където и да развиваме дейност по света,” заявява говорител на компанията.
Според компанията, използването на втечнен природен газ (LNG) “на практика елиминира серните оксиди с 99% и намалява емисиите на парникови газове с до 20%, в сравнение с традиционните горива, използвани в корабоплавателната индустрия”.
Констанс Дайсктра от T&E обаче казва, че “това своеобразно предимство се неутрализира от течовете на метан на борда в резултат от непълното изгаряне в двигателите на кораба.”
Според нея, един круизен кораб, използващ LNG, отделя за година същото количество метан, колкото 10 500 говеда. Метанът е значително по-вреден за климата от въглеродния диоксид.
Круизните кораби, които не използват LNG, често използва традиционно корабно гориво, а някои са оборудвани със системи за пречистване на отработените газове, известни като скрубери, които обаче замърсяват морската вода, казва Дайкстра.

Саша Гил, вицепрезидент на Clia, посочва, че докладът на T&E използва “стойности по подразбиране” и че индустрията ползва LNG, защото е широко достъпен, “въпреки че не е най-евтината опция”.
Гил твърди, че круизните компании вече инвестират “в двигатели и технологии, които могат да използват различни видове горива, така че да са подготвени в дългосрочен план за преминаването към алтернативни горива”.
На някои места са въведени и частични решения. Емисиите могат да са с до 24% по-ниски, ако корабите намалят скоростта си. Електрическите връзки на пристанищата доведоха до по-малко замърсяване на въздуха и намаляване на емисиите на парникови газове в Хамбург, Рощок и Кил.
Венеция беше третото най-замърсено круизно пристанище в Европа през 2019 г., но благодарение на наложената през 2021 г. забрана за големи круизни кораби, градът е намали серните емисии с 80%.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Още по темата
- Туристическият сектор на Гърция търси трескаво служители преди разгара на сезона
- Островът, на който няма коли, а на всеки жител се пада по един кон
- Най-добрите държави за инвестиции в имоти в Европа през 2025 г. Къде е България?
- Да строиш пясъчни замъци и още 5 странни туристически закона, за които могат да ви глобят
Калкулатори
Най-ново
Инфлацията в Швейцария падна до 0% през април
05.05.2025Финансов колапс заплашва Ватикана: Новият папа ще трябва да се справи с икономическите дупки
05.05.2025Затворите в България с едно от най-ниските нива на заетост в ЕС
05.05.2025Възходът и падението на Skype: Историята как се стигна до последното обаждане на 5 май
05.05.2025Туристическият сектор на Гърция търси трескаво служители преди разгара на сезона
05.05.2025ЕС предлaга забрана на вноса на руски газ до края на 2027 г.?
05.05.2025Прочети още
Най-голямото шоу на Гага: 2,1 милиона фенове слушаха певицата безплатно на Копакабана
darik.bgМинистърът на образованието увери, че предметът по религия ще бъде напълно светски
darik.bg„Алтернатива за Германия“ обжалва обявяването си за екстремистка организация
darik.bgМилан със светкавичен обрат срещу Дженоа
dsport.bgПореден български клуб получи забрана за трансфери от ФИФА
dsport.bgКризата на раждаемостта в Европа: Ръст на ин витро с донорски яйцеклетки и алтернативни методи за зачеване
9meseca.bg