Замисляли ли сте се защо в една и съща ситуация някои хора виждат проблем, а други – възможност? Защо някои правят първата крачка, макар и привидно всички светофари да светят червено? Отговорът може да се крие на едно и също място: в предприемаческия дух.

В най-новия епизод на видеокаста „Уменията на 21-ви век“ водещите на поредицата Радостина Генова и Здравко Димитров разговарят с Георги Къдрев – предприемач, AI експерт, съосновател на технологичните компании Imagga и Kelvin Health, преподавател по технологично предприемачество и човек, който превръща идеите в технологии с реално въздействие върху живота на хората.

Той отговаря на въпроса как всеки от нас може да бъде предприемач, без да напуска работа. Още от най-интересните моменти прочетете тук, а целия разговор гледайте в YouTube канала на Лидл България.

Какво означава да си предприемач?

За мен това е способността да действаш, когато усетиш импулс. Да имаш смелостта, издръжливостта и увереността да започнеш да реализираш нещо, което си разпознал като проблем – нещо, което не е решено по правилния начин или въобще не е решено.

И със своя опит, желания и ценности да си уникално позициониран да можеш да помогнеш за това. Разбира се, почти никога не правиш това сам, а в екип с други хора. Затова и част от предприемачеството е способността да „заразяваш“ останалите с ентусиазма си.

Хората често свързват предприемачеството със собствен бизнес. Как обаче изглежда то, когато си част от една компания?

Като по-млад думата „предприемачество“ ми звучеше леко помпозно. Представях си собственик на хотели или човек, който гради големи компании. С времето обаче разбрах, че създаването на бизнес не е цел, а инструмент.

Да създаваш организация или система, която изпълнява определена мисия, е инструментът на твоята предприемаческа амбиция нещо да се случи по по-смислен начин.

Така нареченото „вътрешно предприемачество” е възможността да създаваш нови неща, дори когато си част от една организация. Разбира се, структурата на компанията може да направи това по-лесно или по-трудно, но ми се струва, че все повече организации насърчават хората с идеи.

Един класически пример е Google с правилото 70-20-10 – програма за насърчаване на това умение сред служителите на компанията, според която всеки може да отдели 70% от времето си, работейки по основния продукт; 20% – по неща, които са близо до него, и 10% за идеи, които нямат пряка връзка с ежедневната работа. По този начин се раждат редица иконични продукти.

Независимо каква е организацията, има едно нещо, с което предприемачеството не е съвместимо – чувството за безпомощност. Ако си казваш: „Аз нищо не мога да променя“, ако непрекъснато мрънкаш за различни неща, толкова по-трудно е да бъдеш предприемач.

За мен предприемачеството е отношението, че винаги можеш да направиш нещо по-добре и да поемеш лична отговорност това да се случи.

Как разбираш, че една идея наистина има потенциал?

В психологията има един термин – „отслабващо намерение“. Той означава, че в момента, в който ти хрумне нещо, си на върха на желанието да го реализираш. Ако почнеш да го отлагаш, то започва да ти изглежда все по-малко привлекателно.

Затова един от триковете ми е хрумне ли ми нещо, веднага полагам минимално усилие, за да го реализирам. След това, на база обратна връзка и учене, разбирам дали в него „има хляб”, или е било просто фантазия, която в реалността не е чак толкова смислена.

По-дългосрочно вярвам в три необходими условия, за да можеш да създадеш, задържиш и развиеш едно предприемаческо начинание. Първо – да обичаш това, с което се захващаш.

Второ – ти или екипът ти да сте достатъчно добри в изпълнението му. И трето – то да има смисъл и полза за по-широка аудитория, отвъд това просто на вас да ви е приятно. Тези три неща са необходими и достатъчни, но ако махнеш едно от тях, конструкцията се разпада.

Защо първата крачка винаги е най-трудна? Какво би казал на човек, който чака знак дали да действа с идеята си?

Има две неща, които много са ми повлияли. Първото е една мисъл на Стив Джобс, който казва, че всичко около нас е измислено от други хора, които не са много по-умни от нас самите. Когато осъзнаеш това, започваш да гледаш по различен начин на света.

Разбираш, че колата, столът, обувките, телефонът – всичко, което приемаме за даденост, е резултат от нечии усилия. Някой е вложил времето, енергията и понякога живота си, за да съществуват тези неща.

Това е едновременно вдъхновяващо и отговорно. Кара те да вярваш, че и ти можеш да създадеш нещо – независимо дали ще бъде подкаст, картина или глобална технологична компания. Формите са различни, но възможността да създаваме е една и съща.

Другото осъзнаване идва с времето и то е, че животът е кратък. Не казвам, че трябва да живеем под постоянно напрежение и всичко да се случва веднага, но усещането, че „винаги има време“ често ни спира да направим първата крачка.

Всеки ден е подарък. Важно е да намерим баланс, но и да носим лична отговорност за решенията си. Има една мисъл, която често повтарям на студентите си: ако гледаш пътя напред и чакаш всички светофари да светнат зелено, никога няма да стигнеш.

Коя е най-голямата заблуда, която обществото има за изкуствения интелект?

Вероятно това, че ще ни вземе работата. Този страх съществува и до известна степен е разбираем, но според мен той е свързан с още една заблуда – че изкуственият интелект сам може да върши работата ни достатъчно качествено. Аз не мисля така.

Той може да свърши много бързо огромно количество рутинна работа на сравнително добро ниво, но комбинацията между възможностите на ИИ и човешките умения, избори и ценности ще остане много по-силна от всяка една от тях поотделно.

Да разчитаме само на изкуствения интелект да взема ценностни решения няма как да се случи. Разбира се, това не означава и обратното – не можем да останем конкурентни, ако пренебрегнем технологиите. Ако доставяш млякото си с каруца вместо с камиони, колкото и добър да си с клиентите, трудно ще достигнеш същия мащаб.

Същото се случва и с AI. Рутинната работа постепенно ще бъде автоматизирана, но това не означава, че хората няма да имат работа. По-скоро ще се променят ролите, уменията и начинът, по който създаваме стойност.

Колко важен е екипът за един предприемач? Какъв екип стои зад успеха?

В един момент екипът е всичко, което има един стартъп, особено в началото и в трудните моменти. За мен най-важното е екипът да бъде мотивиран.

Разбира се, мотивацията сама по себе си не е достатъчна. Връщам се към моето разбиране, че трябва едновременно да обичаш това, което правиш, да го можеш и то да е полезно.

Всеки в екипа, независимо от ролята си, трябва да може да оставя егото на заден план. Лидерът понякога трябва да вземе трудното решение, защото носи отговорността за него, но това не означава да налага мнението си на всяка цена.

В крайна сметка между хората в един екип има негласен договор, че работят за обща кауза. Ако някой започне да поставя личния си интерес над нея, той рано или късно ще отпадне.

Аз бих добавил още един фактор – пазарът. Колкото и добър да е един екип, ако пазарът не е готов за това, което той създава, успехът може да се забави. Силният екип обаче има способността да направи завой, да се адаптира и да намери следващата възможност. Така че, ако трябва да гледаме обективно, успехът е комбинация между правилния екип, правилния момент и пазара.

За още нови гледни точки и вдъхновение как да погледнеш по-сериозно върху собствените си идеи, гледай пълния епизод на видеокаста „Уменията на 21-ви век“ в YouTube канала на Лидл България. Там Георги Къдрев разказва още за предприемачеството, иновациите, ИИ, лидерството и решенията, които променят не само бизнеса, но и живота.

Образователният видеокаст „Уменията на 21-ви век“ е продължение на успешната вътрешна програма за обучения в лични, социални и граждански умения, която се провежда сред служителите на Lidl. Той осигурява платформа за разговор по важни за личностното развитие и израстване теми.