В началото на 2026 г. електроенергията отново се върна в центъра на икономическия разговор.

Не само заради „шоковите“ сметки при домакинствата, а най-вече защото за бизнеса токът окончателно престана да бъде просто оперативен разход. Той все по-често се превръща във финансов риск, който изисква управление, а не просто пасивно плащане.

По думите на Павел Китов, директор „Бизнес развитие“ в ТОКИ, свободният пазар на електроенергия в България навлиза в етап на ускорена трансформация, в който натрупването на нови технологии и пазарни механизми води до повишена сложност, но и до нови възможности за компаниите.

Пазар в преход

Китов каза, че през последните 2 години, освен огромното количество фотоволтаици, присъединени към мрежата, България преживява и бум на инсталирането на батерии за съхранение. 

"Очаквам усложняване на пазара от страна на експертите, но подобряване на средата за потребителите. Мисля, че ще доведе до добри, устойчиви и гъвкави решения, които да доведат до по-добра и по-ниска цена на тока". 

След 2020 г., когато с регулаторни промени бизнесът беше изведен на свободния пазар, практически всички стопански субекти в страната трябваше да преминат към пазарно базирано договаряне на електроенергията.

Формално това означава либерализация и конкуренция, но реално поставя компаниите в среда, в която цените се определят динамично и често трудно предвидимо.

"Ако приемем, че в България оперират 330-340 хил. стопански субекта - всички са на свободния пазар, но не всички имат избран доставчик на енергия. Повечето използват т.нар. доставчкик от последна инстанция, но той пак е субект на свободния пазар". 

Китова каза, че в един момент свободният пазар ще бъде разширен и с участието на битовите клиенти. 

Защо цените на тока са толкова непредвидими? 

Китов припомни, че цените за битовите потребители се определят от КЕВР за следващия период. Така домакинствата знаят колко е цената на тока им през деня и през нощта, т.нар. "дневна" и "нощна" тарифа. 

Цената на електроенергията на свободния пазар се влияе от множество фактори, но основният остава непроменен – цените на изкопаемите горива.

Китов обясни, че газът, въглищата и петролът продължават да задават базовото ниво на разходите в енергетиката, а всяко колебание при тях се пренася и върху електроенергията.

Към това се добавят и външни шокове - от пандемията до войната в Украйна - които през последните години създадоха почти непрекъсната криза. В такава среда пазарът трудно може да постигне стабилност, а цените остават подложени на силни колебания.

"Понеже голяма част от бизнеса купува тока на борсови цени, затова се получава толкова голяма непредвидимост накрая". 

Особено значение има и фактът, че България вече е част от интегриран европейски пазар. Това означава, че цените не се определят само локално, а са резултат от взаимодействието с пазари, като тези в Румъния, Гърция и Унгария.

Регионалната свързаност води до изравняване на цените, но и до по-бързо пренасяне на шокове.

На въпрос защо цените на битовите потребители в псоледните месеци показаха силни колебания нагоре, Китов каза, че цената не се е повишила, но потреблението през януари е с 40% повече от това през декември. 

"Тази зима е по-студена. В началото на март си слагахме мартенички и имаше цъфнали дървета. Сега времето е доста по-студено". 

Възобновяемата енергия: двоен ефект

Един от най-видимите процеси е бързото нарастване на фотоволтаичните мощности. През последните години България, подобно на други европейски държави, преживява значителен ръст в инсталирането на соларни мощности.

"България не е остров. Ние сме част от по-голям европейски енергиен пазар, особено сме свързани с Румъния, Гърция и Унгария. Гърция произвежда много ток от своите ВЕИ-та, а това се отразява на целия кръг от държави". 

Това води до отчетлив ефект върху цените – в часовете с високо производство, особено през деня, електроенергията значително поевтинява. В някои случаи цените дори се доближават до нулата, особено когато към местното производство се добавя евтин внос от съседни пазари. 

"Понякога заради нови субсидии за ВЕИ в Гърция към България идва доста ток на нулева цена и той потиска и цените на дневна база". 

Същевременно обаче, тази динамика създава нов тип нестабилност. Производството от възобновяеми източници зависи от климатични условия и не може да бъде контролирано в същата степен като традиционните мощности.

Това води до резки разлики между дневни и вечерни цени и увеличава значението на балансиращите механизми.

Ролята на батериите

На този фон, системите за съхранение на енергия се очертават като ключов елемент в бъдещото развитие на пазара. България се позиционира изненадващо силно в тази област, като, според данни на SeeNext, страната е сред водещите в региона по изграждане на батерийни мощности.

Очакванията са до края на годината капацитетът за съхранение да достигне значителни нива, което би позволило по-добро управление на излишъците от енергия в часовете с високо производство и по-ефективно използване в периодите на недостиг.

Това не само би намалило ценовите амплитуди, но и би подобрило стабилността на системата, като цяло. В по-широк план подобно развитие поставя България в позиция да се превърне в регионален център за съхранение и балансиране на електроенергия.

Китов каза, че страната ни е на първо място в региона по съхранение на енергия заради капацитета на батериите си. Според See Next, цитирани от експерта, България може да съхранява 2.5 GWh, с потенциал до края на годината това да стане 10 GWh. 

"За сравнение един АЕЦ e 2 GWh мощност. Ще имаме ток". 

За сравнение, съхранението в Румъния в момента е с капацитет (494 MWh), Хърватия 66MW, Гърция (100 MW). 

Планираните инвестиции у нас в електроенергийната мрежа за периода 2025-2034 г. са 1.16 млрд. евро. 

Соларният капацитет в страната  през 2025 г. е нараснал с 31%. 

Управление на риска: фиксирани цени и пазарни механизми

Според Китов, в условията на висока волатилност все по-важен става изборът на ценови модел. Една от опциите пред бизнеса е сключването на договори с фиксирана цена, които позволяват по-добра предвидимост на разходите и улесняват финансовото планиране.

"Ние гледаме фючърсите и можем да прогнозираме каква ще бъде цената на тока приблизително за година. Има и девиации, които се случват, без да ги планираме, затова към цената се добавя и буфер, марж и администратини разходи. Така формираме фиксираната цена". 

Алтернативата е закупуване на електроенергия на борсови цени, при което компаниите се възползват от по-ниски стойности в определени моменти, но поемат риска от внезапни увеличения. В практиката все по-често се наблюдава търсене на балансирани решения, които комбинират двата подхода.

PPA договорите и новите модели

Сред инструментите за управление на риска се открояват и т.нар. PPA договори – дългосрочни споразумения между производители на възобновяема енергия и крайни потребители. При тях се договаря фиксирана цена за определен обем електроенергия за период от 10 или повече години.

Този модел позволява на компаниите да осигурят част от енергийния си микс при предвидими условия, като същевременно запазят гъвкавост за останалото потребление. Ролята на търговците е да балансират разликите между производство и консумация чрез участие на борсовия пазар.

Макар доскоро да беше достъпен предимно за големи корпоративни клиенти, този тип договори постепенно се адаптира и за средния и по-малкия бизнес.

Еволюция на ролята на търговците

Развитието на пазара променя и функцията на самите търговци на електроенергия. Те вече не са просто посредници между производители и клиенти, а се превръщат в активни участници в управлението на енергийните потоци.

Причината е нарастващата сложност на системата, в която освен класическите участници се включват и нови – потребители със собствено производство, батерийни системи и локални енергийни общности.

Това изисква не само търговска, но и технологична експертиза, включително използването на софтуерни решения за оптимизация.

Посоката на развитие

Текущите процеси сочат към постепенно преминаване от централизирана към по-децентрализирана енергийна система. В нея различни участници – от домакинства до индустриални предприятия – ще могат едновременно да произвеждат, съхраняват и потребяват електроенергия.

Тази трансформация ще бъде съпътствана от създаването на енергийни общности, в които различни типове потребители и производители ще оптимизират съвместно разходите и потреблението си.

В същото време, ценовата динамика ще остане висока, което означава, че способността за управление на енергийния риск ще става все по-важна част от стратегическото управление на компаниите.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !