Двама високопоставени служители на Федералния резерв гласуваха против решението на институцията да запази лихвените проценти без промяна — първото двойно несъгласие от над 30 години насам.

През последните десетилетия решенията на Управителния съвет на Федералния резерв относно лихвените проценти почти винаги са били взимани с почти пълно единодушие. Дори едно единствено несъгласие от страна на управител е било рядкост.

Тази седмица обаче имаше две.

Кристофър Дж. Уолър и Мишел Боумън — и двамата назначени от Доналд Тръмп — гласуваха против решението на Федералния резерв да запази лихвените проценти без промяна.

Това е първият случай от 1993 г., когато двама управители не се съгласяват с паричната политика на Фед на едно и също заседание.

Техният вот на несъгласие идва в момент на засилен натиск върху институцията и настоящия ѝ председател Джером Пауъл, който е обект на многократни атаки от страна на президента Тръмп, включително искания да намали лихвите или да подаде оставка.

Комитетът на Фед, който взема решенията за лихвите, има 12 членове с право на глас: седем управители (включително председателя) и петима регионални президенти.

Президентите на регионалните банки, които не са включени в тази статистика, по-често изразяват несъгласие. Управителката Адриана Куглър не е присъствала на заседанието и не е гласувала.

Пикът на несъгласията е бил в началото на 80-те години при председателството на Пол Волкър — време на двуцифрена инфлация, когато той повишава лихвите до 20%, за да я овладее.

Макар че Волкър е широко признат за това, че е сложил край на този инфлационен период, неговата политика доведе до рецесия и сериозно обществено недоволство. Той често влизал в конфликти с назначените от президента Рейгън управители.

Пауъл често се позовава на наследството на Волкър.

Когато Алън Грийнспан поема ръководството на Фед, инфлацията вече е значително понижена. В края на 90-те някои се опасявали, че икономиката се „прегрява“ и инфлацията отново ще стане проблем.

Но Грийнспан вярвал, че САЩ преживяват производителен бум. В такъв случай силният растеж не би бил съпроводен с инфлация и Фед няма нужда да повишава лихвите. Оказало се, че е бил прав.

„Затова той бе възприеман като легендарна фигура“, казва Елън Мийд, изследовател и бивш старши съветник на Фед до 2021 г. „Културата около изразяването на несъгласие се промени, отчасти заради уважението към него“, добавя тя, визирайки Грийнспан.

Кевин Уорш — бивш управител на Фед и един от основните кандидати на Тръмп да наследи Пауъл — смята, че САЩ отново са на прага на производителен бум и това налага разхлабване на паричната политика. Това мнение е в противовес на Пауъл, който предупреждава, че тарифната политика на Тръмп може да доведе до инфлация и затова е предпазлив по отношение на намаляване на лихвите.

Тенденцията на редки несъгласия продължава и след края на мандата на Грийнспан. По време на Голямата рецесия причината може да е била желанието Фед да изглежда обединен пред обществото.

„Може да се е създало усещане, че е по-добре да се изразява несъгласие вътрешно, а не чрез официален вот“, казва д-р Мийд.

Този месец Уолър заяви, че не вярва търговската политика да доведе до дългосрочна инфлация и обяви, че ще гласува против на заседанието в сряда. Той иска да върне лихвата на „неутрално ниво“ — което не ускорява, нито забавя икономическата активност.

Боумън вече е изразявала несъгласие веднъж — през септември миналата година, когато гласува против рязкото понижаване на лихвите. Това беше първият „не“ вот от страна на управител от 2005 г. насам. Тогава тя заяви, че все още е притеснена от инфлацията и би предпочела по-малко понижение.

Заедно с Уорш, Уолър и Боумън се смятат за възможни наследници на Пауъл, чийто мандат изтича през май следващата година.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google