Общо 65% от компаниите в България използват изкуствен интелект в някаква степен.

Това сочат данните от ново изследване на полската AI Chamber, базирано на проучване сред над 3 200 малки и средни предприятия в 11 държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), съобщава The Recursive. 

Това ниво е под средното ниво за региона (77%) и най-ниският дял сред всички включени страни в изследването.

54% от анкетираните компании у нас виждат положително икономическо въздействие от изкуствения интелект (ИИ) — това е вторият най-висок дял сред всички изследвани страни и е значително над средното за региона (46%).

Най-често технологиите се използват за анализ на данни (40%), автоматичен превод (35%) и автоматизация на задачи (28%).

Широко използване, но повърхностно внедряване

Докладът „Как МСП в ЦИЕ намират пътя си в света на ИИ“, който е най-мащабният до момента анализ за състоянието и перспективите на ИИ сред малките и средни предприятия в региона, разкрива интересен парадокс.

Въпреки че над 75% от анкетираните компании твърдят, че използват ИИ, само една четвърт го правят системно и мащабно. Прилагането на технологиите е концентрирано в оперативни функции, като маркетинг и обслужване на клиенти, с ограничено присъствие в стратегически области, като разработка на продукти или управление на веригата за доставки.

Освен това информираността относно регулаторните изисквания е критично ниска – едва 39% от фирмите, използващи ИИ, познават изискванията на ЕС, а при нискотехнологичните компании този дял пада до 29%.

„Този доклад разбива мита, че достъпът до технология е единственият фактор за напредъка в ИИ. Истинският двигател е организационната зрялост – ясна визия на лидерите, подготвени кадри и стратегическа целенасоченост,“ казва Томаш Снажик, изпълнителен директор на AI Chamber.

„МСП в ЦИЕ имат потенциал да се превърнат в световни лидери в прилагането на ИИ – стига да получат правилната подкрепа чрез политики, регулации и образователни инициативи.“

Четири типа нагласи към ИИ

Докладът разделя компаниите на четири групи според тяхната нагласа и готовност за ИИ: „Практични оптимисти“, „Осъзнати, но с пречки“, „Безразлични към ИИ“ и „Дигитално изолирани“. Това категоризиране отразява не само степента на технологична зрялост, но и дълбоко вкоренени нагласи – важен индикатор за политици и инвеститори.

ИИ се използва основно за анализ на данни (40%), автоматичен превод (35%) и автоматизация на повтарящи се задачи (28%), като основната цел е повишаване на ефективността. По-напреднали примери се открояват в Естония и Полша, където фирми използват ИИ за предиктивна аналитика и наблюдение на поведението на клиентите.

Данните показват, че най-голям дял от „осъзнатите“ компании оперират в сектори, като производство (16%), услуги (14%), търговия на дребно – физически магазини, както и транспорт и логистика (по 13%).

Въпреки това, приложението на ИИ в стратегически важни области като развитие на продукти, управление на риска и доставки остава слабо.

Зрелостта на лидерството – по-важна от самата технология

Сред основните изводи на доклада е връзката между размера на компанията и зрелостта ѝ по отношение на ИИ. Фирмите с между 50 и 250 служители – горната граница на МСП – много по-често прилагат ИИ стратегически.

По-малките фирми (под 10 души) изостават значително, което показва, че истинската интеграция на ИИ изисква определена организационна структура и визия.

Междувременно, иновациите, движени от служителите, се ускоряват – 61% от персонала в региона активно търси начини да прилага ИИ в работата си, особено в Полша и Чехия.

Но готовността за съответствие с регулациите остава тревожно ниска – само 8% от всички анкетирани компании заявяват, че биха издържали на ИИ одит по новите изисквания на ЕС.

Различията между държавите нарастват

Докладът подчертава сериозни различия между страните от региона. Чехия, Естония и Полша водят по отношение на внедряване на ИИ и регулаторна готовност. В Естония 67% от фирмите отчитат положителен ефект от ИИ, а 65% познават изискванията на новия регламент на ЕС. Естонските компании също така съобщават за най-ниски вътрешни бариери (38%).

В другия край на скалата са Хърватия, Латвия и България. В Хърватия почти една трета от фирмите не проявяват интерес към ИИ, а само 13% познават изискванията на ЕС. 

В България 310 МСП с до 250 души са се включили в проучването. Над 50% от тях посочват липсата на знания като основна бариера, а 47% не виждат смисъл от внедряване на ИИ изобщо. 14% от българските МПС, взели участие, са в категория “Дигитално изолирани”. 

В Полша 57% от компаниите виждат ИИ като конкурентно предимство, но само 39% разбират регулаторната рамка.

Въпреки че над 60% от компаниите инвестират в обучения, една четвърт все още не е предприела никакви стъпки за повишаване на квалификацията на служителите си.

Ключов момент за конкурентоспособността на ЦИЕ

Изводите от доклада идват на фона на драматични промени в глобалната икономика, движени от ИИ. Според UNCTAD, световният пазар на ИИ ще достигне 4.8 трилиона долара до 2033 г., в сравнение с 189 милиарда долара през 2023 г.

Докладът позиционира МСП в ЦИЕ като едновременно уязвими и изключително важни. От една страна, липсата на знание и ресурси ограничава прогреса. От друга – там, където има стратегическа визия и достъп до таланти, ИИ се превръща в инструмент за растеж, иновации и устойчивост.

Почти две трети от анкетираните компании заявяват, че искат да разширят използването на ИИ. Най-висок е ентусиазмът в Естония (75%), Словакия (70%) и Полша (65%).

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !