Перспективите пред българската икономика за 2024 година изглеждат добри, на фона на средните показатели за еврозоната. Това се посочва в анализ на ОББ.

Анализаторите на банката отчитат, че през четвъртото тримесечие на 2023 г. българската икономика нараства реално с 1.6% спрямо същия период на 2022 г.

"Причина за по-ниския ръст бе тенденцията за забавяне на растежа в еврозоната, която се материализира в резултат от рестриктивната парична политика на ЕЦБ. В частност, най-големият търговски партньор на България - Германия, изпадна в техническа рецесия, което само по себе си също оказа влияние към забавяне на икономическата активност у нас. Според наличните до момента данни, българската икономика се увеличи реално с 1.846% през миналата година, при прогнозиран от нас растеж от 1.9%", коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев. 

През четвъртото тримесечие на 2023 г. икономическата активност се движеше от крайното потребление, което нарасна с 2.6% (85.4% относителен дял в ВБП) спрямо същото тримесечие на 2022 г. На този фон инвестициите отчетоха повишение с 3.7% (18.1% относителен дял). Нетният експорт за тримесечието бе отрицателен, при годишен спад на износа с 1.9% и свиване при вноса с 4.4%. 

"Перспективите пред икономиката за 2024 г. ще продължат да зависят от тенденциите в еврозоната, както и ще изпитват влияния на специфични национални фактори. Най-вероятният сценарий за еврозоната е така нареченото „меко кацане“ или намаляваща инфлацията до 2.1% при слаб растеж от 0.5% за 2024 г. На този фон икономическата позиция на България изглежда по-добра. Нашите очаквания са растежът тук да достигне 2.3% при спадаща средна инфлация до 4.2%“, прогнозира Калчев. 

На фона на устойчива безработица от 4.3%, включително към декември 2023 г., средната месечна работна заплата нарасна с 11.6% през четвъртото тримесечие на миналата година.

"Приемаме този резултат като сигнал за нормализация в динамиката на работната заплата, която достигна +15.9% през трето тримесечие. Очакваме „успокоение“ на заплатите, чиито ръст надхвърляше този на инфлацията в последните години. Главните фактори, движещи заплатите нагоре, наред с инфлацията, са твърде затегнатият трудов пазар, характеризиращ се със слабо предлагане на квалифициран труд, държавната политика и процесът на догонване в рамките на ЕС. От своя страна, бързо растящите заплати затрудняват конкурентоспособността на икономиката, което вече задейства пазарен механизъм за тяхното нормализиране“, пише още Калчев. 

Ръстът на цените продължи да се забавя и през януари 2024 г. Така хармонизираната инфлация намаля до 4.0% (спрямо декември м.г.). От своя страна и базисната инфлация (без храни и горива) следваше същата тенденция, като достигна 4.7%. „С най-бързо растящи цени към края на 2023 г. се оказаха отново ресторантите и хотелите, здравеопазването и образованието“, посочва Емил Калчев.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !