Дигиталният проект Itiner-e успява да постигне нещо, което изглеждаше невъзможно: картографиране с безпрецедентна прецизност на 299 171 километра римски пътища, или почти двойно повече от 188 555-те км, събрани от най-пълните цифрови ресурси до момента.

Резултатът не само дублира картографските познания за римските пътища, но и трансформира разбирането ни за това как е функционирала Римската империя:

  • как са се движили легионите,
  • как са пътували стоките,
  • как са се предавали императорските заповеди,
  • как Рим е изграждал и поддържал най-голямата империя от древността в продължение на векове.

Тази амбициозна работа, ръководена от изследователи от Автономния университет на Барселона и датския университет в Орхус, е публикувана в изданието Scientific Data на групата Nature. Тя представлява най-изчерпателния синтез на векове археологически и исторически изследвания.

Този набор от данни представя Римската империя в най-големия ѝ обхват (около 150 г. сл. Хр.), обхващайки почти 4 милиона км², включително Европа, Северна Африка и Близкия изток.

Наистина революционното е, че само 2.737% от пътищата имат сертифицирано пространствено местоположение, докато 89.818% са предполагаеми, а 7.445% са хипотетични.

Това разкритие показва огромната разлика между това да се знае за съществуването на даден път и познаването на точното му разположение.

Как беше създадена най-подробната карта на римските пътища?

Екипът на Itiner-e е използвал трифазна методология, за да изгради този дигитален атлас.

Първо, те са идентифицирали пътищата чрез археологически, исторически и епиграфски източници: разкопки, теренни проучвания, важни етапи (римските километрични маркери) и древни документи като Антониновия пътеводител и Пойтингеровата карта.

Те са използвали и базата данни LIRE, която съдържа 8388 важни паметника с латински надписи.

След това от екипа са локализирали пространствено тези пътища, като сравнили информацията със съвременни и исторически топографски карти, въздушни снимки (в това число мисии на ВВС на САЩ от 50-те години на миналия век), актуални сателитни изображения и исторически снимки от програмата Corona (1967-1972 г.).

Последният ресурс бил от решаващо значение за райони, които в момента са залети от съвременни водоеми.

Накрая, те ръчно дигитализирали всеки участък с пространствена резолюция между пет и 200 метра, следвайки реалния терен: криволичещи планински проходи, долини и естествени коридори, а не прости прави линии.

Резултатът е 14 769 пътни сегмента, организирани в двустепенна йерархия:

  • Главни пътища (103 477.9 км, 34.58% от общия брой), документирани от важни събития или исторически източници, които са структурирали имперската администрация и армия.
  • Второстепенни пътища (195 693.3 км, 65.42%), разкриващи местна и регионална мобилност.

Проектът е генерирал и карти на достоверност, които визуализират къде липсват данни и къде бъдещите изследвания могат да се съсредоточат върху разширяване на картографираните маршрути.

Жив ресурс за разбиране на древния свят

„Обширният набор от данни, генериран от проекта Itiner-e, е силно трансформиращ за разбирането как римската пътна система е структурирала движението на хора, стоки, идеи и дори болести в древността“, обясняват ръководителите на проекта Пау де Сото, Адам Пажут и Том Бругманс.

Високата резолюция на картата позволява нови изчислителни изследвания върху свързаността, транспортните разходи и административния контрол, както и изследвания върху хилядолетното развитие на сухопътната мобилност.

Интердисциплинарният, съвместен и отворен код характер на Itiner-e го превръща в жива платформа. Изследователите могат да включват нови открития, като същевременно запазват авторството на своите данни, а широката общественост може да има безплатен достъп до тях чрез https://itiner-e.org.

Сред най-добре документираните региони са Иберийският полуостров, Гърция, Северна Африка, Леванта и Мала Азия, благодарение на предишни проекти като Mercator-e и Desert Networks.

Картата разкрива и значителни пропуски в настоящите познания: области с ниска представителност на данните включват Северна Англия, Корнуол, средния и горен Дунав, Тоскана, Корсика и Централен Анадол. Тези области са приоритети за бъдещи изследователски кампании.

Освен това, проектът е определил северноафриканските пустини и планински райони като представляващи най-големите предизвикателства пред документирането.

Itiner-e е най-пълната дигитална карта на римската пътна система, създавана някога.

С почти 300 000 километра документирани пътища, два пъти повече от предишните източници, тя разкрива как Империята е придвижвала легионите си, как и къде са пътували стоките и посочва как римляните са успели да запазят властта си в продължение на векове.