Ново проучване показва, че шимпанзетата, живеещи в резерват в Африка, са развили „модна тенденция“ да пъхат стръкчета трева или пръчки в ушите и задните си части.

През 2010 г. изследователи, работещи в резервата за шимпанзета Chimfunshi Wildlife Orphanage Trust в Замбия, наблюдават как женско шимпанзе започва да пъха предмети в ухото си.

Поведението скоро е копирано от други членове на нейната група, казва пред CNN водещият автор на изследването Ед ван Льовен, доцент по поведенческа биология в нидерландския университет в Утрехт.

Няма доказателства, че шимпанзетата са използвали тревата или пръчките, за да се справят с болка или сърбеж, и са били „много спокойни“, когато са го правили, казва Ван Льовен. Поведението е по-скоро „модна тенденция или социална традиция“, добавя той.

Интересното е, че шимпанзетата от друга група в резервата започнали да демонстрират същото поведение повече от десетилетие по-късно, като някои вкарвали предмети в ректумите си.

Тъй като тази група живеела на около 14 километра от първата група, те не са могли да го копират от тях, което накарало Ван Льовен да се запита дали грижещите се за шимпанзетата биха могли да им повлияят.

Оказва се, че персоналът в едната част на резервата е развил навика да почиства ушите си с клечки кибрит или клонки, докато тези в другата не го правили.

Ван Льовен смята, че поведението е било възприето от шимпанзетата от грижещите се в първата част, преди да бъде предадено на други членове на тяхната група.

След това те са повлияли и на поведението във втората група, за която са се грижили години по-късно, преди те също да развият практиката да използват пръчки и трева по този начин. Според учения:

„Това е тенденция, която става популярна чрез социално обучение“.

Има и други примери

Ван Льовен също така припомня примера с група шимпанзета в зоологическа градина в Нидерландия, в която една женска започва да ходи, сякаш носи бебе, въпреки че няма такова. Скоро всички женски възприемат този стил на ходене, казва той.

Освен това, когато в групата са доведени две нови женски, тази, коятовъзприема стила, се интегрира бързо, докато онази, която отказва да копира типа ходене, е приета за по-дълъг период от време.

За Ван Льовен това поведение е свързано с вписване и изглаждане на социалните отношения, точно както при хората. То се наблюдава най-вече в свободното време, когато шимпанзетата се събират, за да се грижат за кожата си и да играят.

Живеейки в резервата, не е нужно шимпанзетата да се притесняват от хищници или конкуренция с други групи, което означава, че имат повече свободно време от дивите си събратя.

Въпреки това, дивите шимпанзета вероятно са способни да развият подобно поведение, според учения, който добавя, че това може би просто все още не е документирано.

Ван Льовенс планира да проучи дали шимпанзетата могат многократно да внедряват нови техники за хранене, за да провери дали могат да развият кумулативна култура по същия начин като хората.