- Някога най-богатите руснаци имаха огромно влияние върху властта, но управлението на Владимир Путин променя това.
- Днес, изправени пред западни санкции и лишени от политическа сила, те започват тихомълком да обмислят бъдещето на Русия след него.
- Анализатори разкриват какви са възможните сценарии за страната и защо олигарсите се надяват да си върнат изгубените позиции.
Часове след като на 24 февруари 2022 г. започна пълномащабното нахлуване в Украйна, Владимир Путин събра най-богатите руснаци в огромната Екатерининска зала на Кремъл.
Повече от три дузини бизнесмени седят един до друг, носейки предпазни маски заради пандемията от COVID-19. Репортер на руски вестник ги описва като „бледи и недоспали“.
При влизането си Путин сяда в противоположния край на залата, оставяйки огромно пространство между себе си и представителите на бизнеса. Както обикновено, той е без маска.
С характерния си завоалиран език руският президент дава да се разбере, че очаква от тях подкрепа за войната.
„Бих искал да ви призова да проявите разбиране към случващото се и да работите заедно с правителството, за да намерите инструментите, които ще подкрепят производството, икономиката и работните места“, заявява той.
Във видеозаписа от срещата, публикуван от Кремъл, нито един от поканените милиардери не казва и дума.
Това мълчание се превърна в характерна черта на най-богатите руснаци. През десетилетията на управлението на Путин те научиха, че цената на откритото изразяване на мнение може да бъде висока.
През 2003 г. петролният магнат Михаил Ходорковски, по това време най-богатият човек в Русия, който финансираше няколко опозиционни организации, обвини Путин, че ръководи държава, в която корупцията е широко разпространена. Той прекара следващите 10 години зад решетките, след като беше осъден за укриване на данъци, измами и присвояване. Случаят се превърна в предупреждение за всички останали потенциални критици на властта. Ходорковски отричаше обвиненията.
Дори онези от олигарсите, които може да са се противопоставяли на войната, предпочитаха да запазят мислите си за себе си, пише BBC.
Но дори зад това мълчание вече се долавят признаци на промяна. Някои представители на някогашния могъщ руски бизнес елит изглежда започват да си представят Русия след Путин. Те се питат дали след оттеглянето или смъртта на президента страната може да се върне към модел, напомнящ 90-те години, когато олигарсите се радваха на значително влияние, или дори да се появи възможност за по-здравословна политическа среда.
Журналистът Аркадий Островски, авторитетен наблюдател на Кремъл в изданието The Economist, който наскоро провежда продължителни интервюта с един от най-богатите руснаци, смята, че настъпва „историческа политическа промяна“ в начина, по който свръхбогатите възприемат бъдещето на страната.
Неспокойните олигарси
Разпадането на Съветския съюз през 1991 г. създаде нова и влиятелна сила на вътрешната политическа сцена. Това бяха хора, които се възползваха от края на комунизма, натрупаха огромни богатства и впоследствие поискаха да контролират политиците в собствен интерес.
Те получиха названието „олигарси“ – от старогръцката дума за „малцината, които управляват“. По онова време парите означаваха власт.
Това беше епохата на така „дивите 90-те години“, когато на сцената се появиха новите руснаци. Огромни държавни компании бяха предложени за придобиване, а мъже с подходящите връзки се превръщаха в милионери, дори милиардери, почти за една нощ.
Корупцията беше повсеместна, непотизмът – широко разпространен, а поръчковите убийства – често срещано явление.
Почти веднага след първото си избиране за президент през 2000 г. обаче Путин постави олигарсите под контрол. Той нямаше особен интерес да споделя властта с когото и да било.
Президентът можеше да си позволи да се противопостави на милиардерите, тъй като руската икономика започваше да се възстановява, а централната власт ставаше все по-силна.
Бил Браудър, финансист, който някога беше най-големият чуждестранен инвеститор в Русия и получи забрана да влиза в страната през 2005 г. след кампанията си срещу корупцията, разказва, че руските магнати са се свивали пред Путин.
Той си спомня поведението им на икономическия форум в Давос в годините преди войната, когато все още бяха добре дошли там.
„Помня как виждах олигарси, които се разхождаха така, сякаш мястото им принадлежи – изключително арогантни и самоуверени личности. След това се появяваше Путин и беше забележително да наблюдаваш как тези предполагаеми алфа мъжкари, изпълнени до краен предел със самочувствие, се превръщаха в напълно подчинени, почти отчаяни ученици“, разказва той пред BBC.
След началото на войната през 2022 г. Кремъл поддържа контрола над богатите руски бизнесмени чрез безмилостна политика на моркова и тоягата.
Критиците на войната претърпяха конфискация на активи, докато лоялните към властта получиха щедри държавни договори, свързани с военните нужди.
Днес Русия има повече милиардери от всякога – общо 155 според списание Forbes. Съвкупното им богатство достига нов рекорд от близо 700 млрд. долара.
Но огромните богатства дори на онези магнати, които останаха лоялни на Кремъл и бяха възнаградени за това, изглежда вече не носят същото удовлетворение. Част от тях стават все по-неспокойни.

Автокрация, олигархия или демокрация?
Милиардите им вече не им осигуряват същите възможности, както преди. Вътре в страната те не могат да купят значително политическо влияние.
„Те нямат никакви карти, нямат собствена игра. Богати са, защото имат връзка с Путин, а не обратното“, казва Дмитрий Некрасов, политик и анализатор в изгнание.
Извън Русия положението им също е сложно заради западните санкции, наложени след пълномащабното нахлуване в Украйна.
„Третират ги като дребни престъпници. Не могат да летят с частните си самолети. Яхтите им не могат да акостират във всички най-престижни пристанища в Европа. Сигурно е изключително неприятно и унизително за тях“, коментира Браудър, известен критик на Путин.
Затова някои от тях вече тихомълком насочват мислите си към това какво ще се случи, след като Путин напусне политическата сцена. Това твърдят добре информирани анализатори, които следят отблизо света на руските магнати.
Няма непосредствени изгледи за оттегляне на президента, нито основания да се смята, че здравословното му състояние е влошено. Но Путин, който навърши 74 години миналия месец, е в Кремъл от четвърт век. В Москва всички знаят, че един ден управлението му ще приключи.
Миналата година, когато беше попитан от Reuters дали възнамерява да остане на поста до 2036 г., когато конституционният му мандат технически приключва, Путин отговори: „Само Бог знае дали ще имаме достатъчно здраве“.
Ако Путин подаде оставка или почине, докато е на поста, премиерът Михаил Мишустин ще поеме управлението. Той обаче не е демонстрирал президентски амбиции – вероятно една от основните причини да бъде назначен на този пост. Това би създало своеобразен вакуум във властта.
В подобен сценарий анализаторите на Русия очертават няколко възможни развития.
Първият вариант е демокрацията да получи възможност да се развие в Русия след Путин, като страната бъде управлявана от гражданите, а не от нова група олигарси или от един авторитарен лидер.
Според анализаторите обаче това изглежда най-малко вероятният сценарий. Основни демократични институции са отслабени или унищожени по време на управлението на Путин.
„Русия е толкова свикнала с насилието, че е загубила навика си към стандартните демократични процедури“, казва Александра Прокопенко, руска журналистка и анализаторка в изгнание.
Вторият възможен път е още по-силна автокрация. На мястото на Путин може да застане друга фигура, която да продължи политиката на репресии.
Прокопенко обаче смята, че това няма непременно да бъде нова диктатура, ръководена от силна личност – поне не веднага. Подобни процеси изискват време, а първоначално наследникът на Путин вероятно ще разполага с по-малко ресурси и влияние от него.
Третият вариант е олигарсите отново да утвърдят властта си и Русия да се върне към система, наподобяваща олигархичния модел от 90-те години.
Дмитрий Некрасов, бивш съветник в Кремъл и опозиционен политик, който сега живее в изгнание, смята, че при този сценарий страната ще бъде управлявана от няколко влиятелни елитни клана в съюз с големия бизнес.
Именно този последен вариант е предпочитан от много магнати.
„Те биха искали да се върнат към времето, когато мнението им се вземаше предвид, когато активите им не бяха отнемани и когато разбираха правилата на играта“, казва Прокопенко, която е разговаряла многократно с най-богатите хора в Русия.
Макар влиянието им да е сериозно ограничено в сравнение с 90-те години, олигарсите продължават да заслужават внимание. Предвид огромното им богатство изглежда вероятно рано или късно те отново да се опитат да си върнат политическото влияние.
Някои вече „се опитват да установят приятелски отношения с подходящите представители на силовите структури или с министри“, казва Некрасов. Според него обаче всяка по-нататъшна стъпка е „твърде опасна“.
Той посочва, че поведението на магнатите през следващите години ще зависи отчасти от финансовото им състояние.
Онези, които разполагат със значителни ликвидни средства, ще имат повече увереност да участват в „политически игри“ и да се борят за позиции в подготовка за Русия след Путин.
Бизнесмените, чието богатство зависи от държавни договори или благоволението на правителството, вероятно ще останат твърде уплашени, за да предприемат подобни действия, от страх да не загубят всичко.
Прокопенко твърди, че вече има промяна и в начина, по който бизнесмените говорят за Путин.
Преди са го наричали „Началник“, „Първи“ или просто с инициалите „ВВ“ – обръщения, които изразяват определена степен на уважение.
Сега обаче използват прозвището „Дед“, което според Прокопенко носи „лека нотка на презрение“. Думата може да се преведе като „старец“ или „дядо“ и е значително по-малко почтителна.
Някои от богатите руснаци копнеят за „връщане на политиката в живота на хората“, казва тя. Това би означавало по-малко репресии, по-свободно изразяване на мнения и по-здравословна конкуренция между партиите и политиците.
Засега обаче те са твърде уплашени, за да се опитат да осъществят подобна промяна заради задушаващата атмосфера в Русия.
Прокопенко разказва за интервю с един от магнатите, който през цялото време седял върху мобилния си телефон, защото смятал, че така ще затрудни тайните служби да подслушват разговорите му по електронен път.
„Помислих си, че това е абсолютно сталинистки тип страх. Напълно ирационален“, споделя тя.

Интервю, което предизвика изненада
Интересна представа за това какво биха искали магнатите от бъдещето след Путин даде Андрей Мелниченко, известен като краля на изкуствените торовет и понастоящем осмият най-богат човек в Русия.
По-рано тази година той изненада наблюдателите, като даде интервю за The Economist – рядко събитие за богат руски бизнесмен, особено пред издание от държава, която Кремъл смята за неприятелска. Изданието публикува и авторски текст от него.
В части от интервюто Мелниченко повтори позиции, характерни за Кремъл. Той заяви, че Украйна е бойно поле между Русия и Запада, и изрази мнение, че Западът е пренебрегнал опасенията на Москва за сигурността и заплашва нейния суверенитет.
По-интересното обаче дойде след това.
Мелниченко не призова за оттеглянето на Путин, но – и това е съществената разлика – аргументира необходимостта от промяна, която да сложи край на едноличното управление в Русия.
Според него страната трябва да поддържа по-активни отношения с останалия свят.
Прокопенко смята, че магнатът е направил опит да предизвика обществен разговор.
„Това беше призив към богати хора като него да започнат да говорят“, казва тя.
Журналистът, провел интервюто, Аркадий Островски, разказва, че двамата са имали „напрегнати и разгорещени дискусии“ в хотели и кафенета, основно на чаша кафе – много кафе, а понякога и с цигари.
По думите му магнатът изглеждал така, сякаш „наистина обмисля“ отговорите си, вместо да предлага политически заучени фрази.
Нищо в Русия не е просто и повечето наблюдатели смятат, че интервюто вероятно е било проведено с някаква форма на одобрение от Кремъл – изрично или мълчаливо.
Причината властите да са позволили подобен необичаен призив за промяна остава неизвестна. Възможно е да са искали да покажат, че в страната все още съществува известна степен на политически плурализъм.
Нито един друг магнат не излезе публично в подкрепа на Мелниченко. Журналистът обаче смята, че той не е говорил единствено от свое име, а е изразявал и позициите на свои колеги от бизнес средите.
Част от тях се надяват, че след оттеглянето на Путин Русия може да се превърне в „олигархична република“, както я определя Островски – система, наподобяваща 90-те години, в която бизнес елитите имат водеща роля.
Въз основа на дългогодишните си наблюдения върху Русия Островски казва, че много от най-богатите хора в страната в момента изпитват „усещане за пълна безизходица, до която тази война доведе Русия… липса на бъдеще“.
Но дори олигарсите вече да мислят за бъдещето, изглежда малко вероятно скоро да предприемат реални действия.
Браудър, който е сред критиците на Путин, смята, че въпреки недоволството си много от тях няма да се осмелят да заговорничат срещу президента, докато той е жив.
„Те разбират, че ако направят нещо, което да предизвика Путин, той ще ги убие. А Путин е изключително параноичен дребен човек“, казва той.
Майк Калви, американски финансист, който някога беше сред ключовите инвеститори в Русия, е на същото мнение.
„Какво могат да направят, освен да отидат директно в затвора и да загубят активите си? Лесно е за хората, които седят в Лондон, да кажат: „Защо просто не се изправите всички и не отидете направо в затвора?“. Но точно това би се случило“, коментира той.
Най-богатите руснаци някога можеха да дърпат конците на най-високите нива във властта. След като Путин си отиде, няма съмнение, че те ще се опитат да си върнат част от изгубеното влияние.
Големият въпрос е дали представителите на сегашния режим ще им позволят да го направят.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
Ще заменят ли AI агентите одиторите? KPMG проведе първия си пълен одит с изкуствен интелект
преди 11 часаИмате стар велосипед? Пловдив отново събира колела за хора в нужда
преди 11 часаОт фен магазина до луксозните ложи: Новият стадион „Българска армия“ отвътре (снимки)
преди 11 часаГлоба до 350 евро в Гърция за шофиране в лявата лента
преди 12 часаГърция внедри Starlink в железниците: Следи влаковете и предупреждава за риск от сблъсък
преди 12 часаРуските олигарси вече мислят за Русия след Путин: Ще си върнат ли властта?
преди 13 часаПрочети още
21 ноември - честит Ден на християнското семейство!
9meseca.bg