За да приемат една работа като мотивираща, младите българи посочват среден нетен месечен доход от 3 254 лв

Мечтаното възнаграждение, което биха искали да получават, е в размер на 4 671 лв. И двете стойности отбелязват ръст спрямо миналата година, съответно с 27% и 10%.

Това стана ясно от проучване на Bulgaria Wants You и агенцията за маркетингови проучвания JTN. Националното-представително изследване е насочено към нагласите на младите българи между 18 и 35 години относно живота и професионалното им развитие в страната.

Ежегодното провеждане на това проучване позволява ясно очертаване на ключови тенденции и реални промени в обществените настроения.

Под каква заплата не биха започнали работа младите българи?

Според статистиката, 1566 лв. е средната заплата, под която младите българи не искат да започнат работа. Наблюдават се известни разлики между мъжките и женските нагласи, като при мъжете тази сума е - 1385 лв., а при жените - 1695 лв. 

Разликата е около 22.4% – младите жени у нас очакват с толкова по-високо стартово минимално заплащане спрямо младите мъже.

За достатъчно възнаграждение младежите определят 2488 лв. на месец, като и тук очакванията на жените са по-високи - 2552 лв., при мъжете - 2440 лв. 

Средното възнаграждение, което би ги мотивитрало в момента, е 3254 лв., а желаното възнаграждение в близката една година стига 4671 лв.

Ще останат ли младите хора в България?

93% от анкетираните заявяват, че виждат бъдещето си в България през следващите 5 години. Това е ръст от 7% спрямо 2024 г. и най-високото ниво на позитивна нагласа, измерено досега.

Особено силно е това усещане сред респондентите между 25 и 35 години, от които 95% споделят, че планират да останат в страната – възрастова група, която има пряко значение за демографското и икономическото развитие.

Биха ли се завърнали да живеят в България младите? 

Проучването показва още, че 58% от анкетираните биха се завърнали да живеят в родния си край, ако получат подходяща възможност за работа. Това е потвърждение за растящия потенциал на регионите и важността на достъпа до добри работни места извън столицата.

Половината от участниците посочват, че са по-продуктивни, когато работят от вкъщи – още един индикатор, че гъвкавите и дистанционни форми на труд се възприемат като реална алтернатива за стабилен живот и кариера в България, включително и в по-малки населени места.