Машина за 350 хил. евро пакетира 105 кг брашно в минута: Един ден в София Мел

Само на няколко спирки от центъра на София се намира една от най-големите мелници за брашно в България - тази на "София Мел". Няма как да не сте забелязали огромните 9 силоза с площ от 3600 кв. м. и огромен графит около Сточна гара на визуалния артист Nasimo. Забележителната инвестиция в графита на стойност 50 хил. евро не остава незабелязана и се превърна в култово и разпознаваемо място за всеки преминаващ през столицата. 

40 години история, автоматизирани линии, лаборатория от най-висок клас и амбиции за втора мелница. Така днес изглежда „София Мел“ – една от най-модерните мелници в България и част от международната група GoodMills.

„Ние сме член на група с присъствие в осем държави и 13 мелници“, казва производственият директор Стилянос Маламусис, докато огромни количества пшеница преминават през автоматизираните системи на производството.

София Мел / Снимки: Полина Пенчева

Мащабът е впечатляващ. Базата разполага с капацитет за прием на 40 хил. тона пшеница – количество, което покрива около един месец работа на мелницата. Основната суровина идва предимно от регионите на Видин и Враца, а при необходимост и от Добруджа.

Мелницата на GoodMills в София: Гигантът, който превръща зрънцето в брашно

Лаборатория, която не допуска компромиси

Преди зърното да влезе в производството, то преминава през една от най-модерните лаборатории в мелничарския сектор. Там всяка доставка се проверява за качество, примеси и опасни вещества.

„Не приемаме пшеница с чужди тела, метали или примеси, които могат да я направят опасна“, обяснява Маламусис.

Сред рисковете са и растения като моравото рогче – токсична гъба, която може да попадне сред пшеницата и да предизвика халюцинации при консумация. Ако камион не покрие стандартите и лабораторията засече опасното растение, целият се връща обратно.

Компанията има амбицията в следващите 4-5 години целият лабораторен и производствен процес да бъде напълно дигитализиран.

София Мел / Снимки: Полина Пенчева

От старото табло до два монитора

Пандемията се оказва ключов момент за модернизацията. Именно тогава „София Мел“ успява да внедри нова автоматизирана система за управление на производството.

„Старият начин на работа беше заменен с изцяло автоматизиран процес. От огромно табло преминахме към управление чрез два монитора, от които операторът контролира цялото производство“, разказват от компанията.

София Мел / Снимки: Полина Пенчева

Днес една производствена линия има капацитет от 250 тона на ден. При трите линии това означава, че в мелницата могат да се смилат до 750 тона дневно.

София Мел / Снимки: Полина Пенчева

Всяка линия разполага с три основни продукта и три кантара, които измерват колко бяло и колко тъмно брашно се произвежда.

„Колкото повече бяло брашно се отдели, толкова по-добре. Тъмното брашно е по-богато на фибри и хранителни вещества, а днес потребителите все повече го търсят, но е и на по-ниска цена“, обясняват специалистите.

Освен класическо брашно, в мелницата се произвеждат и грис, както и грахам брашно – пълнозърнест продукт, който става все по-популярен заради тенденцията към по-здравословно хранене.

София Мел / Снимки: Полина Пенчева

Машина за 350 хил. евро пакетира 105 кг брашно в минута

След производството брашното се съхранява в специални клетки с капацитет по 180 тона, където различните видове се смесват според рецептите, а след това се пакетират.

Една от най-новите машини в предприятието е инвестиция за 350 хил. евро. Тя може да пакетира 105 килограма брашно в минута в разфасовки от 1 килограм.

Системата е толкова прецизна, че измерва всяка отделна опаковка. Ако пакетът е под необходимото тегло, машината автоматично го отделя.

След това продуктите се подреждат върху палети, които се фолират за стабилност по време на транспортиране. Всяко пале трябва да тежи точно един тон. Ако системата отчете разминаване, автоматичната етикетираща машина отказва да постави етикет.

Чрез баркод системата складът приема продукцията директно от производството.

София Мел / Снимки: Полина Пенчева

„Мелничарството е призвание“

Въпреки високата автоматизация, хората в бизнеса са категорични – машините не могат да заменят истинския мелничар.

„За мен мелничарството е призвание. Не всеки може да стане мелничар. Истинският мелничар може да сдъвче пшеницата и да ти каже дали е добра. Ако нямаш вътрешното усещане, няма как да станеш мелничар“, казва Маламусис.

София Мел / Снимки: Полина Пенчева

Именно тази комбинация между традиция и технологии е философията на компанията.

„Традицията няма смисъл да стои в миналото. Тя трябва да носи иновации“, казва Стефан Христосков, финансов директор на GoodMills за България. 

По думите му именно така се е родил и новият сегмент „София Мел фини кори“.

София Мел / Снимки: Полина Пенчева

Фотоволтаици инвестиции и амбиции за още растеж

Компанията влага 752 000 евро в автоматизацията на на таблата за управление през 2020 година. 

През 2017 година затваря разтоварището и го оборудва с модерна аспирационна система, което значително намалява праха. Инвестицията в това перо е цели 814 000 евро. 

През същата година обновява офисите за още 299 000 евро. 

Компанията влага 82 000 евро в нови рампи за товарене през 2015 година. 

Компанията инвестира и извън производствените линии. Вече разполага и със собствена фотоволтаична централа.

С новата линия FAWEMA производството също е ускорено, като вече могат да се пакетират и разфасовки от 500 грама и 2 килограма. Инвестицията в линията е на стойност 681 000 евро. 

„40 години са само началото на пътя. В Европа има мелници на по 100 години. По тази логика София Мел все още е стартъп“, казва изпълнителният директор на GoodMills Щефан Гунер.

А най-важното според него не са машините.

„Една мелница не работи с машини, въпреки че обичаме машините си. Една мелница работи със страст и с хора, които обичат работата си“, добавя Щефан Гунер. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !