Ескалацията в Близкия изток вече започва да се материализира през цените на енергията. Това, като всяко геополитическо събитие напоследък, променя наново очакванията за българската икономика - инфлацията, доходите, инвестициите и цените на имотите. 

Според главния икономист на "УниКредит Булбанк" (Unicredit Bulbank) Кристофор Павлов външните фактори в момента, които влияят на икономиката у нас, остават и притесненията за евенуална загуба на Украйна във войната с Русия.

Два конфликта, които ни влияят. 

Големият риск идва отвън

В краткосрочен план основната заплаха за българската икономика остава геополитическа. Според Павлов най-негативният сценарий за страната е евентуална загуба на Украйна във войната с Русия – развитие, което би увеличило риска от дългосрочна нестабилност в региона и би поставило Европа под по-силен отбранителен и икономически натиск.

"Ако не сме подготвени за сценарий, в който Украйна губи войната от Русия, това може да помете българската икономика", каза Павлов. 

По думи на Павлов, за да се предпазим от пряка конфронтация в ЕС, трябва да създадем общ отбранителен капацитет. Наред с външната политика експертът очерта като важна област за развитие и индустриалната политика. 

"Ако искаме да задълбочим интеграцията си в индустриалната политика без да участваме в проектите за общи отбранителни способности - това няма да се получи. Индустриалната политика ще бъде инструментът, чрез който ще се намесва ЕК да помогне на Европа да изгради общите отбранителни способности. Това е пътят и не трябва да бягаме от тази тема", каза Кристофор Павлов. 

Паралелно с това, ескалацията в Близкия изток вече започва да се материализира през цените на енергията. Именно този канал е най-прекият за България – икономика, която остава силно чувствителна към външни ценови шокове.

Инфлацията се връща, но с различен профил

Базовият сценарий според доклада на "УниКредит Булбанк" е за средногодишна инфлация у нас около 4.9%, но може да стигне и до 6% през 2026 г., изчислено по националната методология. Преди началото на конфликта прогнозата на банката е била 4%. Пик се очаква през 3-о, 4-о тримесечие до 8%. 

Ръст на цените на петрола с 20 долара за барел добавя приблизително 0.6% инфлация към икономиката на еврозоната, а при 10 долара ръст - 0.8% инфалция. 

"За България сме изчислили увеличаване с 2 процентни пункта", каза той.

Павлов разясни, че ако конфликтът продължава още месец и половна и двете страни продължат да си нанасят удари по енергийна инфраструктура, това ще редуцира преработващата индустрия, която има нужда от петрол и LNG, което ще се отрази на икономиката. 

Засега анализът допуска ограничени вторични ефекти – т.е. част от шока ще се усети при транспорт и храни, но няма да се разпространи напълно в цялата икономика.

Рискът обаче остава. Ако по-високите цени доведат до натиск за увеличение на заплатите и той се материализира, инфлацията може да стане по-устойчива и по-трудна за овладяване. Това би се отразило на базовите цени. 

Павлов прогнозира, че стратегията на Иран е "война на изтощение", използвайки Ормузкия проток. САЩ и Израел искат светкавична война, която да не доведе до изчерпване на ресурсите. В този сценарий запасите на Иран ще се изчерпят за около 3 месеца. 

"Европа има за около 90 дни достатъчно суров петрол, Китай заоколо 4-5 месеца. Русия много печели от такъв конфликт, защото пък увеличава шансовете си да спечели войната в Украйна, което е лош сценарий за нас", каза Павлов. 

По думи на Павлов тук ключов инструмент за край на конфликта има Китай, които внасят всичко в Иран и са основен техен съюзник. 

Политическата нестабилност повишава цената на капитала

Ако външните фактори задават посоката, вътрешните определят скоростта. Продължаващата политическа нестабилност в България се превръща във втория ключов риск.

"Българската политическа система се очертава като такава, която може да генерира твърде много вътрешни конфликти", каза той.

По негови думи това пречи на политиците да влязат в етап на сътрудничество, а не на конфронтация. Това според него е и риск за вътрешната ни икономическа стабилност. 

При по-висока несигурност инвеститорите изискват по-висока възвръщаемост, което директно увеличава цената на капитала. В резултат част от инвестиционните проекти отпадат, а публичните инвестиции се забавят заради по-бавни административни процеси.

Най-същественият проблем обаче е блокирането на дългосрочни реформи. Политическият цикъл насърчава краткосрочни решения с бърз ефект, за сметка на структурни промени, чиито ползи идват след години.

"Когато често се провеждат избори, политиците се фокусират върху бързите резултати и изоставят дългосрочните, които носят повече резултати", каза Павлов. 

По негови думи това се случва, защото много от политиците не предприемат действия, защото не искат ефектите да бъдат приписани на техните наследници и политически опоненти след края на мандатите им. 

Борбата със сивата икономика също трябва да бъде приоритет. Усилията за събираемост на данъците, според Павлов, вече дават резултат. 

"Бих посъветвал политиците от следващия кабинет да изготвят детайлно коалиционно споразумение, защото то може да помогне да се изяснят приоритети, времеви граници и задачи. Това ще създаде инструмент на медиите и обществото да измерва успехите на положените цели", добави той. 

Гледайте във ВИДЕОТО как цялата тази геополитическа и вътрешнополитическа обстановка ще се отрази на кредитите!

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !