Българската икономика ще продължи да расте стабилно през 2026 г., а основните предизвикателства остават фискалната дисциплина и политическата несигурност. Това показва последният Тримесечен макроикономически обзор на екипа „Икономически проучвания“ на УниКредит Булбанк.
Анализаторите прогнозират ръст на БВП от 2.8% през 2026 г., подкрепен от вътрешното търсене, инвестициите и ефектите от присъединяването към еврозоната.
Политическата стабилност – ключов фактор за реформи
Икономистите на УниКредит Булбанк отчитат повишени шансове за формиране на редовно правителство след изборите, което може да отключи реформи. „Нарастват шансовете за формиране на правителство, което да придвижи някои трудни реформи“, се посочва в анализа. Въпреки това, продължаващата политическа нестабилност вече оказва влияние върху икономиката. Анализаторите посочват забавяне на реформите, по-ниска инвестиционна предвидимост и нарастващ риск от загуба на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.
Инфлация под натиск от външни фактори
Очакванията са инфлацията да се ускори до 4.9% средногодишно през 2026 г., основно поради поскъпването на енергийните ресурси, свързано с конфликта в Близкия изток. Въпреки това, базовият сценарий на УниКредит предвижда временен ефект без трайни вторични инфлационни спирали и постепенно нормализиране през 2027 г.
Вътрешното търсене остава двигател, но губи скорост
Частното потребление и инвестициите продължават да подкрепят растежа, но с известно забавяне. Очаква се реалният ръст на заплатите да се понижи до 5.6% през 2026 г., под влияние на по-високата инфлация и по-умереното нарастване на доходите в публичния сектор.
В същото време жилищното строителство и инвестициите във възобновяеми енергийни източници остават ключови двигатели на икономическата активност.
Фискалната политика – най-сериозното предизвикателство
Докладът акцентира върху необходимостта да не се отлага прекалено дълго решаването на проблема с хронично високия бюджетен дефицит. Очакванията са бюджетният дефицит да достигне около 3.4% от БВП през 2026 г., като рискът от по-нататъшно увеличение остава. Според икономистите, устойчиво решение ще изисква по-дълбоки структурни промени, както и подобряване на събираемостта и ограничаване на неефективните разходи.
