Три големи центъра за данни се изграждат край Атина, а местните жители се опасяват от шум, топлина и натиск върху инфраструктурата. Междувременно инвеститорският интерес към сектора расте, а електропреносната мрежа се оказва тясното място.

Бумът на изкуствения интелект има и физическо измерение: огромни сгради със сървъри, които работят денонощно и се нуждаят от електроенергия, охлаждане и надеждна инфраструктура. Докато технологичните компании се надпреварват да изграждат нови мощности, все по-остро възниква въпросът кой плаща цената на този растеж – и какво получават местните общности срещу него.

Този конфликт вече се вижда край Атина. В Спата, в област Атика, се изграждат три големи центъра за данни. Един от тях, съоръжението на Microsoft, е първият в района. Друг е съвместен проект на гръцката Public Power Corporation (PPC) и Damac Properties, а третият – на Dromeus и Apto – се очаква да бъде още по-голям.

Една от новите сгради е само на около 200 метра от най-близките жилищни къщи в Христуполи. Местните жители се тревожат от шума и топлината, генерирани от съоръженията денонощно, най-вече заради системите за охлаждане. Те поставят под въпрос и правилата, по които се разрешава строителството.

Първоначално част от хората приветстват инвестицията на Microsoft с очакването, че ще се открият работни места. Според местните жители това очакване до голяма степен не се е оправдало.

Електропреносната мрежа става ограничение

Случаят в Гърция показва по-голям проблем, който може да засегне и други пазари в Югоизточна Европа: интересът към центровете за данни расте по-бързо от възможностите на инфраструктурата да ги обслужва.

Според гръцкото Министерство на цифровото управление и изкуствения интелект глобалното търсене на капацитет в центровете за данни може да се утрои до 2034 г. – от 18 GW до 58 GW. Сред основните двигатели са приложенията с изкуствен интелект, облачните услуги, 5G мрежите и потреблението на видео с висока резолюция.

Тъй като традиционните европейски центрове за данни все по-често се сблъскват с ограничения в електропреносните мрежи и забавяния при разрешителните, инвеститорите търсят възможности в Югоизточна Европа.

Проучване на консултантската компания PwC, представено от гръцкото правителство през март, отчита заявен инвеститорски интерес към проекти с общ капацитет над 1 GW. Това е повече от 20 пъти спрямо действащия инсталиран капацитет на центровете за данни в страната. По неофициални данни интересът се е утроил след представянето на проучването.

Проблемът е, че интересът на инвеститорите не означава автоматично налична инфраструктура. Към пролетта на 2026 г. в Гърция са били подадени 35 заявления за присъединяване към мрежата, като 65% от тях са в Атика – регион, който според публикацията има сравнително ограничен свободен мрежов капацитет.

За над 500 MW вече са осигурени условия за присъединяване, но възможностите за нови товари в Атика до 2034 г. се оценяват на около 180 MW.

„Капацитетът за нови присъединявания се изчерпва, освен ако не се инвестира в подстанции и електропроводи за високо напрежение“, казва Панделис Бискас, професор по електротехника и компютърно инженерство в Аристотеловия университет в Солун.

По думите му това не означава непосредствен риск за сигурността на електроснабдяването, тъй като мрежовият оператор няма да допусне подобна ситуация. Рискът е друг: без допълнителни инвестиции новите проекти може да изместят други потребители и предприятия, които също се нуждаят от достъп до мрежата.

Колко работни места и приходи носят центровете за данни?

Изграждането на центрове за данни изисква големи инвестиции, но размерът им сам по себе си не показва каква е ползата за местната икономика.

„Капацитетът на електропреносната мрежа е ограничен и трябва да се насочва към инвестиции, които носят най-голяма полза за обществото и икономиката – например чрез създаване на работни места и данъчни приходи“, казва Василики Пула от изследователската компания 1830 Lab, юрист и докторант по инфраструктура в Оксфордския университет.

Според нея въпросът не е само колко центъра за данни може да поеме една мрежа, а дали икономическата възвръщаемост оправдава ресурса, който тези съоръжения използват. Същият електроенергиен капацитет би могъл да бъде насочен към друго предприятие или инвестиция с различен ефект върху заетостта и публичните приходи.

Този въпрос е важен и за България, където новите индустриални и технологични инвестиции трябва да се оценяват не само според обявената им стойност, но и според потребностите им от електроенергия, вода, земя и допълнителна инфраструктура.

Водата е другият ресурс под натиск

Освен електроенергията центровете за данни използват вода, особено когато охлаждането им разчита на водни системи. Според гръцките експерти потреблението им е сравнително малко в сравнение със селското стопанство. Това обаче не решава въпроса какъв ще бъде общият ефект, когато няколко големи съоръжения работят в един район.

Наличните оценки в Гърция се основават на данни и проучвания, предоставени от самите компании. В тях се предвиждат затворени системи за охлаждане и повторно използване на водата, но липсва цялостна оценка на кумулативното потребление при едновременна работа на няколко центъра за данни.

По-рано през октомври Европейската комисия предложи центровете за данни да бъдат оценявани според потреблението им на енергия и вода.

„Утрояването на капацитета на центровете за данни не може да означава утрояване на натиска върху електропреносните мрежи, водните ресурси и сметките за енергия“, заяви Тереса Рибера, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия.

Ще повишат ли центровете за данни цените на тока?

Ефектът върху цените зависи не само от това колко електроенергия използват новите съоръжения, но и откъде идва тя.

Според професор Бискас центровете за данни с осигурени условия за присъединяване в Гърция, с общ капацитет около 550 MW, биха могли да потребяват годишно количество електроенергия, равностойно на приблизително 7–8% от общото вътрешно потребление в страната. Това не означава автоматично увеличение на цените със същия размер – въздействието зависи от часа на потребление и начина, по който се покрива новото търсене.

Ако електроенергията идва от нови мощности от възобновяеми източници, комбинирани със съхранение и дългосрочни договори за покупка, ефектът върху крайните потребители може да бъде неутрален или дори положителен.

Ако обаче центровете за данни купуват основно от съществуващия спот пазар, те се конкурират с домакинствата и индустрията за същата електроенергия. Допълнителното търсене може да окаже натиск върху цените.

Това поставя въпроса дали инвестициите в центрове за данни трябва да вървят ръка за ръка с изграждането на нови енергийни мощности, съоръжения за съхранение и мрежова инфраструктура, вместо разходите за адаптиране на системата да се прехвърлят върху всички потребители.

По-строги правила за инвеститорите

Гръцкото Министерство на околната среда и енергетиката подготвя нови критерии за проектите, които искат да се присъединят към мрежата. Сред обсъжданите условия са доказателства за финансовата стабилност на инвеститора, реален напредък по проекта, значителни гаранции за изпълнение, одобрени екологични разрешителни и договори за наем на необходимата земя.

Целта е да се ограничи рискът капацитетът на мрежата да бъде резервиран за проекти, които не са достатъчно напреднали или не могат да бъдат реализирани.

Гръцките експерти обаче предупреждават, че отделните разрешителни и критерии не заменят необходимостта от обща стратегия, която да свързва електропреносната мрежа, производството на електроенергия, цените и наличието на природни ресурси.

Разминаването във времето също е съществено: един център за данни може да бъде изграден за две до три години, докато новата мрежова инфраструктура може да изисква пет до осем години.

Затова гръцките власти посочват и децентрализацията като възможно решение – насочване на инвестициите към райони с повече свободен капацитет и по-малко конфликти с други видове земеползване. Сред примерите са планирани инвестиции на PPC и Amazon в Козани, Северна Гърция.

Местната съпротива може да спре проектите

Случаят в Спата показва, че дори голяма технологична инвестиция може да срещне съпротива, ако местните жители не виждат достатъчно ползи или се опасяват от последствията за средата, в която живеят.

Според Василики Пула около 40% от американците не биха искали център за данни да бъде изграден близо до дома им. Тя уточнява, че резервите не произтичат непременно от общо отхвърляне на технологията, а най-вече от опасенията за енергийното потребление.

По данни от САЩ, цитирани от нея, около 40% от проектите за центрове за данни, срещу които има продължителна местна съпротива, в крайна сметка се отменят.

За държавите, които се стремят да привлекат нови технологични инвестиции, това е важен урок: конкуренцията за центрове за данни не се печели само с терени и обещания за бързо разрешаване на административните процедури. Необходими са и достатъчен електроенергиен капацитет, ясни правила за използването на природните ресурси и убедителен отговор на въпроса каква реална полза ще остане за местната икономика.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google