Китай сложи край на господството на Гърция като държавата с най-голям търговски флот в света, съобщава гръцкото издание Ekathimerini. 

Гърция исторически винаги е заемала важна роля в европейското търговско корабоплаване и в момента местните собственици могат да се похвалят с 294 милиона брутен тонаж на своите кораби. 

Гърция изпревари Япония като най-големия флот по общ тонаж през 2013 г. и  оттогава насам държеше "короната" до публикуването на последните данни на Световния регистър на флота. 

Последните актуализации показват, че китайският флот вече има капацитет от 294.2 милиона тона брутен капацитет. 

Въпреки малката разлика, експертите на Clarksons Research - компанията, която поддържа регистъра, казват, че последните оценки оценяват флота на Китай на 180 милиарда долара, в сравнение със 163 милиарда долара за този на Гърция.

Флотът на Китай се разраства, а държавните превозвачи COSCO и China Merchants притежават две от най-големите флотилии на световния пазар. Китай е лидер и в глобалния флот за насипни товари и контейнери, където китайските кораби формират съответно 24% и 16% от пазара.

Корабостроителниците и доставчиците на финансиране са едни от най-бързо развиващите се компании в китайската икономика и са се превърнали в лидери на пазара.

След Китай и Гърция, следващите по големина флотове са Япония (181 милиона тона), Южна Корея (66 млн. т) и САЩ (66 млн. т).

Гърцките коаби все още доминират на пазарите на танкерите, а гръцкият флот е и най-младият (измерен като средна възраст на плавателните съдове) сред основните си конкуренти. 

Гръцките компании притежават близо една трета от всички петролни танкери в света Корабоплаването генерира близо 7% от брутния вътрешен продукт на Гърция и осигурява над 400 000 работни места, или около 14% от общата работна сила.

Китайската корабна индустрия обаче се ползва с щедрата подкрепа на държавата, като освен в разширяване на търговския си флот, страната инвестира огромни суми и в разширяване на своята пристанищна инфраструктура. 

Морският възход на Китай започна през 2000 г. след присъединяването на страната към Световната търговска организация. Усилията на Пекин в тази посока се ускориха след финансовата криза от 2008 г., когато световната морска индустрия претърпя срив в търсенето.

Най-прекият начин, по който Пекин подкрепя корабоплаването и корабостроителната си индустрия, е чрез традиционни субсидии.

35-те публични китайски компании за корабоплаване и управление на пристанища са получили над 4 милиарда долара субсидии от държавата от 2007 г. насам, 12-те публично търгувани китайски корабостроителници са получили близо 3 милиарда долара. 

За да стимулира допълнително търсенето, Пекин въведе субсидия, която позволява на китайските фирми да обновят своя флот на значително по-ниска цена. Корабните компании получават държавната помощ, след като предадат остарелите си кораби за скрап и построят нови. 

Междувременно, Китай инвестира и в пристанища в други държави. През последното десетилетие страната развива над 25 такива проекти в 18 държави, като общата им стойност надхвърля 11 милиарда долара. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google