Един от най-мащабните проекти за дигитализация в България от десетилетия насам вече е към финализиране. По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) трите големи мобилни оператора в България получиха средства, с които да изградят внушителна мрежа, достигаща общо над 350 000 жители в малки и слабонаселени места, осигурявайки им достъп до високоскоростен интернет чрез над 700 нови 5G базови станции.

За бенефициенти са определени трите големи телекомуникационни оператора – A1 България, Vivacom България и Yettel.

В рамките на своята част от проекта A1 работи в Северозападния и Северния централен район, където за 14 месеца изгражда и надгражда оптична инфраструктура в райони с ограничен достъп до високоскоростни цифрови услуги.

Резултатът са 919 км нова оптична мрежа и 251 км надградена съществуваща инфраструктура, както и 280 базови станции. Чрез тях високоскоростни услуги вече достигат до около 181 хил. жители.

Валентина Иванова, старши мениджър „Планиране и развитие на оптичната мрежа“ в А1
Валентина Иванова, старши мениджър „Планиране и развитие на оптичната мрежа“ в А1

Инфраструктура за 14 месеца, вместо 5 години 

Мащабът на проекта е значителен – за цялата страна по него е предвидено изграждането на хиляди километри нова оптична инфраструктура и надграждането на съществуваща мрежа. За A1 изпълнението в определените региони означава работа по стотици километри нова инфраструктура, множество разрешителни и координация между държавни институции, общински администрации, експлоатационни дружества и други организации.

„Най-голямото предизвикателство беше времето – 14 месеца“, посочва Валентина Иванова, старши мениджър „Планиране и развитие на оптичната мрежа“ в А1 по време на A1 Tech Trip в Боровец. 

По думите ѝ нормалният срок за подобен мащабен инфраструктурен проект би бил значително по-дълъг – между три и пет години.

Самото изграждане на мрежата обаче е само една част от задачата. Необходимо е било едновременно да се подготвят проекти, да се осигурят разрешителни и да се координират различните институции, така че отделните етапи да вървят синхронно.

Проектът е определен като обект от национално значение, а реализацията му е изисквала взаимодействие с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на културата, регионални исторически музеи, общински администрации и други институции.

Недостиг на техника и хора

Един от практическите проблеми се оказва капацитетът на строителния сектор. За изграждането на хиляди километри оптична инфраструктура са необходими багери, машини за полагане на оптичен кабел, проектанти и строителни екипи.

„В един момент планирахме колко багера ни трябват на ден. А тях ги няма“, коментира представителят на оператора.

Голямото търсене на специализирана техника за подобни инфраструктурни проекти се оказва допълнително предизвикателство. Част от необходимата техника и екипи са привлечени и от чужбина. Оказва се, че трите оператора работят едновременно с малък брой строителни компании и се налага да арзпределят техниката помежду си. 

15 млн. евро допълнителна инвестиция

Проектът е реализиран с европейско финансиране по ПВУ на стойност 69 млн. евро, но A1 казва, че е вложила допълнително 15 млн. евро, необходими за развитието на 5G мрежата и разширяването на транспортната мрежа. Това е важно, защото оптичната инфраструктура не е крайният продукт. Тя е основата, върху която могат да бъдат предоставяни високоскоростни фиксирани и мобилни услуги.

„Без тази инфраструктура няма как да има цифровизация“, посочва Валентина Иванова.

181 хил. души с достъп до високоскоростни услуги

В Северозападна и Северна Централна България проектът обхваща множество населени места, определени като части от т.нар. бели зони – райони, в които липсва достатъчно добра цифрова свързаност.

По проекта 181 хил. жители са достигнати с високоскоростни услуги, като според представените данни този резултат надхвърля първоначално заложените цели. Обхванати са и 105 населени места от над 500 души, или около 42% от определените населени места в зоната, с оптична свързаност и високоскоростни услуги.

Сред тях са Вълчитрън, Якимово, Арчар, Кула, Грамада, Славяново, Угърчин и Рибарица – места, които трудно попадат във фокуса на големите инвестиционни програми.

Друг ефект е увеличаването на 5G покритието. По представените данни покритието в разглежданите региони се е увеличило с около 85%, докато ръстът по отношение на населението е около 22%. Разликата показва и спецификата на проекта – той е насочен не само към гъсто населени райони, където инвестицията има по-лесна икономическа логика, а и към по-слабо населени територии.

От интернет до здравеопазване и образование

Сппоред компанията ползата от подобна инфраструктура не се изчерпва с по-бързия интернет. В малките населени места достъпът до надеждна цифрова свързаност може да има значение за местния бизнес, дистанционната работа, електронното образование, достъпа до здравни услуги и комуникацията с институциите.

За бизнеса това означава възможност да достига до клиенти извън непосредствения си регион, да използва облачни услуги и дигитални инструменти и да работи при по-малка зависимост от физическото си местоположение.

За гражданите дигитализацията означава и достъп до административни услуги онлайн, без необходимост всяка услуга да изисква физическо посещение в общински или областен център.

Мрежата трябва не просто да бъде изградена, а да „светне“

Зад завършването на оптичната мрежа стои още един етап, който остава невидим за потребителя, а именно нейното активиране. След физическото изграждане трябва да бъде инсталирано оборудването, да бъдат свързани отделните участъци и мрежата да бъде въведена в експлоатация. Изградената инфраструктура разполага и с мониторинг в реално време, който позволява при възникване на проблем той да бъде локализиран и отстранен по-бързо.

Това е особено важно при мрежа с такъв мащаб – повредата не е просто прекъсване на един кабел, а потенциален проблем за множество населени места, потребители и бизнеси.

Проектът не премахва всички бели петна в страната. Програмата е насочена към определени населени места, а след изграждането на основната транспортна инфраструктура възможността е тя да бъде използвана като база за по-нататъшно разширяване. В районът остават още бели петна и защото проектът по ПВУ по документация включва само места с население от над 500 души. 

Въпреки това, Иванова казва, че хората в по-малките населени места също могат да имат полза от проекта, като изграденият гръбнак на мрежата може постепенно да достига и до по-малки населени места и да навлиза „в дълбочина“ в регионите. Това е и една от причините инвестицията в транспортна инфраструктура да има по-дългосрочно значение от конкретните километри кабел, изградени в рамките на проекта.

2100 км мрежа, около 181 хил. достигнати жители и 280 базови станции са измеримите резултати. По-големият въпрос е какво ще бъде изградено върху тази инфраструктура през следващите години.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google