• На 30 септември 1968 г. близо до гръцкото градче Дервени се случва една от най-смъртоносните железопътни катастрофи в историята на страната.
  • Два претъпкани пътнически влака се сблъскват, причинявайки смъртта на 34 души и ранявайки 125.
  • Трагедията е предизвикана от поредица от фатални събития и пропуски в безопасността, разиграли се, докато хиляди гърци се прибират към Атина след участие в референдум, организиран от военната хунта.

Вечерта на 30 септември 1968 г. Гърция става свидетел на една от най-смъртоносните катастрофи в железопътната си история.

Близо до крайбрежното градче Дервени в Коринтия два претъпкани с хора пътнически влака се сблъскват с ужасяваща сила. Резултатът е катастрофален: 34 загинали и 125 ранени.

Контекстът на трагедията: Препълнени влакове и референдум

В този ден влаковете са необичайно препълнени. Хиляди пътници са пътували до родните си места, за да участват в манипулирания от военната хунта референдум за нова конституция.

Трагедията се разиграва, докато те се завръщат към Атина, превръщайки пътуването им в кошмар, разказва гръцкото издание ToVima.

Единият влак, идващ от Кипарисия, спира принудително само на 500 метра преди гара Дервени, след като пътник припада. Докато му се оказва първа помощ, друг влак от Каламата – движещ се по същия коловоз с десет минути закъснение – наближава със скорост близо 80 км/ч. Поради завой видимостта е ограничена и машинистът му не забелязва спрелия влак, докато не става твърде късно.

Фаталната верига от събития

Архивни материали от гръцките вестници „То Вима“ и „Та Неа“ описват потресаващата картина на последвалите събития. Пътници си спомнят как първият влак спира, след като е дръпната аварийната спирачка – разказите се разминават дали причината е припаднал моряк, възрастна жена или дори болно дете.

Някои пътници се опитват да пренесат неразположения човек до местна клиника. През това време вторият влак стремително наближава по релсите.

Ударът е описан като „гръмотевица“, разтърсваща вагоните като при земетресение. Петнадесет вагона са смазани. Оцелелите са изхвърлени към прозорците, чупейки стъклата в отчаяни опити да се спасят.

Родители притискат към себе си пищящи деца, а други скачат през прозорците в близките ниви, докато паниката обхваща вагоните.„Виковете на ранените и плачът на децата са единствените ориентири за спасителите“, съобщава „Та Неа“.

В продължение на часове спасителни екипи – войници, полицаи и цивилни – работят на прожекторна светлина, за да разрежат смачканата стомана. Гледката е ужасяваща: осакатени тела, окървавени униформи на медици и линейки, превозващи ранените през нощта.

Гласове от мястото на катастрофата

Един от оцелелите разказва за преживения ужас:

„Пътувах с бременната си съпруга и сестра ми. Качихме се във влака в Патра. При Дервени влакът спря, защото детето на една жена припадна и тя дръпна аварийната спирачка. Мигове по-късно последва сблъсъкът. Всеки се опитваше да се спаси. За сестра ми все още не знам нищо...“

Подобни свидетелства разкриват не само хаоса, но и непосилната човешка цена на онази нощ.

Пропуски в безопасността: Трагедия, която е можела да бъде предотвратена

По-късните разследвания разкриха критични пропуски в безопасността на железопътния транспорт. Ключовите фактори, довели до сблъсъка, включват:

  • Принудително спиране: Първият влак спира на неочаквано място след задействане на аварийната спирачка.
  • Липса на сигнализация: Екипът на спрелия влак не поставя навреме необходимите предупредителни сигнали (червени флагове или фенери).
  • Ограничена видимост: Острият завой на линията не позволява на машиниста на втория влак да види препятствието.
  • Висока скорост: Вторият влак се движи с близо 80 км/ч, което прави реакцията невъзможна.

И машинистът, и ръководителят на първия влак са знаели, че втори влак се движи плътно зад тях, но не са подали необходимите сигнали.

Когато служителите най-накрая се опитват да ги поставят на безопасно разстояние, вече е твърде късно. Вторият влак, управляван от Елефтериос Куруниотис, се врязва в спрелите вагони, като локомотивът му се забива дълбоко в последните два вагона.

Профсъюзът на железничарите защити служителите, като отбеляза, че поради голямата дължина на първия влак – над 200 метра – сигналистът е трябвало да измине допълнителни 150 метра, но дори това не е било достатъчно.

Мрачна страница от гръцката история

Катастрофата при Дервени през 1968 г. е нещо повече от инцидент – тя разкрива опасните недостатъци на гръцката железопътна система по време на диктатурата.

Препълнените влакове, липсата на сигнални системи и лошата координация превръщат припадъка на един пътник в искрата, от която пламва бедствието.

Петдесет и пет години по-късно трагедията остава болезнено напомняне колко крехка може да бъде безопасността, когато инфраструктурата се провали.

Развалините, писъците и отчаянието от онази нощ са се запечатали в колективната памет на Гърция като една от най-мрачните страници в историята на нейните железници.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google