Основателят на Payhawk Христо Борисов и основателят и научен директор на INSAIT проф. Мартин Вечев са двамата българи, които са подписали отвореното писмо до ЕК за построяване на повече дейта центрове в Европа. Това обяви самият Христо Борисов пред журналисти. 

Общо 27 авторитетни предприемачи и 24 учени настояват ЕС да ускори изграждането на дейта центрове, да улесни финансирането на технологичните компании и да въведе единни правила за бизнеса. 

Христо Борисов, съосновател на Payhawk

Европа рискува да изпусне една от най-важните технологични трансформации на нашето време, ако не ускори инвестициите в изкуствен интелект и инфраструктурата, необходима за неговото развитие. За това предупреждават 54 предприемачи и учени от държавите членки на Европейския съюз в отворено писмо, адресирано до държавните и правителствените ръководители на 27-те страни, председателя на Европейския съвет и председателя на Европейската комисия.

Инициативата цели да привлече вниманието на европейските институции към необходимостта от мащабни инвестиции в изчислителна мощност, дейта центрове, развитие на изкуствения интелект и създаване на условия европейските технологични компании да растат, без да се налага да преместват бизнеса си извън континента.

Писмото идва в момент, когато Европейският съюз обсъжда следващата си многогодишна финансова рамка за периода 2028–2035 г. Според Борисов именно следващите седем години ще бъдат решаващи за това каква технологична инфраструктура ще изгради Европа и дали тя ще може да се конкурира със САЩ и Китай.

Европа разполага с едва 5% от световната изчислителна мощност

Един от най-сериозните проблеми пред Европа е недостатъчният капацитет за изчисления, необходим за обучението и използването на съвременни модели на изкуствен интелект.

По думите на Христо Борисов Европа разполага с около 2 гигавата изчислителна мощност, което представлява приблизително 5% от глобалния капацитет. За сравнение, делът на САЩ достига около 78%.

„Ако Европа иска да достигне следващото ниво на конкурентоспособност и да запази своя суверенитет, инвестициите в изчислителна инфраструктура са изключително важни“, коментира Борисов.

Според него европейските държави трябва да направят правилните инвестиции в дейта центрове, така че местните технологични компании да имат достъп до необходимите ресурси и финансиране. В противен случай те ще продължат да търсят възможности за развитие извън Европа, включително чрез преместване на централите и дружествата си.

Въпреки че в европейските бюджети вече са предвидени средства за изграждане на дейта центрове, според Борисов те не са достатъчни. Той смята, че Европа трябва да си постави амбициозна цел – да достигне 30–40% от световната изчислителна мощност през следващите години.

Това е постижимо, но изисква ясна стратегия и значително по-голям капитал. Като пример Борисов посочва мащаба на инвестициите в инфраструктура в САЩ, които сравнява с тези в изграждането на железопътните мрежи преди около два века – измерени като дял от брутния вътрешен продукт.

България има потенциал, но енергията е сериозно предизвикателство

Изграждането на дейта центрове не е въпрос единствено на наличен капитал. Необходима е и подходяща инфраструктура, като достъпът до електроенергия е едно от основните условия.

„На първо място трябва да имаш достъп до енергия. Това е едно от основните условия“, каза Борисов.

По думите му в България вече има сериозно търсене на електрически мощности в индустриалните зони, като много компании чакат възможност да получат необходимия капацитет. Това означава, че потенциалните инвеститори в дейта центрове трябва да разполагат не само с подходящ терен, но и с гарантирана инфраструктура, която да осигури необходимото електрозахранване.

Другото голямо предизвикателство е охлаждането на съоръженията. С увеличаването на изчислителната мощност и натоварването на сървърите расте и необходимостта от ефективни решения за управление на температурата.

Борисов посочва като интересен европейски пример дейта център във Финландия, при който се използва вода от фиордите за охлаждане, а съоръженията са разположени в бивши мини, където температурните условия са по-стабилни.

„Европа има ресурсите, има географията, има таланта да го направи. Всичко е въпрос на приоритет, капитал и стратегия“, коментира той.

Дейта центровете са въпрос и на национална сигурност

Освен икономическо предимство, собствената изчислителна инфраструктура има и пряко значение за технологичния суверенитет и сигурността на Европа.

Наличието на дейта центрове на европейска територия дава възможност на компаниите да използват модели с отворен код и да съхраняват и обработват данните си в рамките на Европейския съюз.

Това е особено важно за компаниите, които работят с чувствителна информация и имат високи изисквания към сигурността и контрола върху данните.

„Истинският суверенитет означава да имаш контрол върху информацията, с която разполагаш“, казва Борисов.

Според него зависимостта от технологии, разработени извън Европа, поставя въпроси не само за конкурентоспособността, но и за това кой контролира информацията и как тя може да бъде използвана.

Темата става още по-важна на фона на зачестилите кибератаки, хибридните заплахи и рисковете за критичната инфраструктура. За европейските държави това означава, че инвестициите в изчислителна мощност и в научни разработки трябва да се разглеждат и като част от стратегията за сигурност.

Единни правила за компаниите и по-лесен достъп до капитал

Освен инфраструктурата, отвореното писмо поставя акцент върху необходимостта от по-добра бизнес среда за европейските технологични компании.

Едно от предложенията е въвеждането на т.нар. 28-и режим – обща регулаторна рамка, която да улесни създаването и развитието на компании в рамките на Европейския съюз. В момента всяка държава има различни правила за регистрация на дружества, привличане на инвестиции и възнаграждаване на служителите чрез опции и акции.

Това създава допълнителни административни и правни затруднения за компаниите, които искат да работят на няколко европейски пазара. Борисов посочва именно различията в законодателството като една от причините Payhawk да премести централата си от България във Великобритания през 2020 г.

По думите му английското законодателство е предлагало по-ясни и подходящи условия за използването на подобни инструменти за привличане и задържане на таланти.

Проблемът не е характерен само за България. Подобни затруднения съществуват в Полша, Чехия, Румъния, Австрия и Германия.

Затова идеята за единен режим е компаниите да могат да привличат таланти и капитал при по-предвидими правила, независимо в коя държава от ЕС са създадени.

Европа губи технологични компании заради липсата на голям капитал

Другият основен проблем, на който обръща внимание Борисов, е недостатъчният достъп до финансиране в по-късните етапи от развитието на технологичните компании.

"В България например е възможно една компания да набере 2–3 млн. долара в ранен етап. Когато обаче бизнесът се разрасне и има нужда от инвестиция от 15, 20, 30 или 40 млн. долара, местната екосистема вече трудно може да осигури необходимия капитал. При нужда от 200–300 млн. долара проблемът става още по-сериозен и компаниите често нямат реална алтернатива на финансирането извън Европа", добавя Борисов. 

Според Борисов една от неизползваните възможности е по-активното участие на пенсионните фондове в инвестиции в рисков капитал. Той посочва за пример американски университетски фондове, които могат да инвестират директно в технологични компании, както и канадския пенсионен фонд Ontario Teachers' Pension Plan.

Част от инвестиционната му стратегия е насочена към технологични компании, включително такива в областта на изкуствения интелект.

Според Борисов не става въпрос пенсионните фондове да инвестират целия си капитал в рискови активи, а да имат възможност да насочват определена част от средствата си към подобни инвестиции с потенциал за по-висока възвръщаемост.

Това би позволило на европейските компании да намират по-големи инвестиции на континента, а печалбите от успешните бизнеси да се връщат обратно в екосистемата.

Като пример за подобен модел в България Борисов посочва Telerik. Компанията създаде поколение предприемачи и специалисти, част от които впоследствие основаха собствени бизнеси.

По същия начин служители на успешни технологични компании могат да се превърнат в основатели на следващото поколение бизнеси, а капиталът, натрупан от предишните успехи, да бъде реинвестиран.

Кои са останалите в подписката?

В инициативата A Transformative AI Strategy for Europe участват няколко известни личности от европейската политика и академичните среди:

Маргрете Вестагер – бивш изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия.

  • Филип Агион – френски икономист и Нобелов лауреат.
  • Моника Шницер – председател на германския Съвет на икономическите експерти.
  • Марта Квятковска – професор по компютърни науки в Оксфордския университет.
  • Михил Бакер – учен и изследовател в областта на изкуствения интелект.
  • Антон Осика – съосновател на шведската AI компания Lovable, която позволява създаването на приложения и сайтове чрез текстови инструкции. Той е част от Senior Expert Council на инициативата.
  • Йеле Принс – свързан с Cradle.bio, компания за AI в биотехнологиите.
  • Якоб Мьокандер – свързан с General Catalyst Institute, инвестиционна и технологична екосистема.
  • Даниел Привитера  – основател на KIRA Center и един от организаторите на стратегията.

Добави в предпочитани в Google