Европейският съюз (ЕС) обяви 13 нови проекта за добив на суровини извън блока, които имат за цел да увеличат предлагането на метали и минерали, съществено важни за запазване на конкурентоспособността при енергийния преход, както и при отбраната, и при аерокосмическата индустрия.

Изявлението идва след решението на Китай от април да наложи ограничения върху износа на редкоземни магнити до получаването на нови лицензи, което принуди дипломати, автопроизводители и други компании от Европа и света да опитват да си осигурят срещи с официални лица от Пекин, за да избегнат затварянето на заводи.

"Трябва да намалим зависимостта си от всички държави и особено от редица страни, като Китай. Забраните върху износа засилиха желанието ни за диверсификация," заяви пред журналисти европейският комисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне.

Китай контролира над 90% от глобалния капацитет за преработка на магнити, които се използват във всичко - от автомобили и изтребители до домакински уреди.

Страната също така е доставчик на много ключови суровини за възобновяема енергия, особено редкоземни минерали, батерии и соларни панели - ситуация, която Брюксел иска да промени.

Списъкът на ЕС е част от прилагането на Закона за критичните суровини, договорен през 2023 г., съгласно който блокът си поставя за цел да добива 10%, да преработва 40% и да рециклира 25% от суровините за нуждите си до 2030 г.

Новите проекти

Десет от новите проекти ще бъдат фокусирани върху материали, използвани в батериите на електрическите превозни средства и съхранението на енергия в батерии, в това число литий, кобалт, манган и графит. Два от проектите за редкоземни елементи са разположени в Малави и Южна Африка.

Други се намират във Великобритания, Канада, Гренландия, Казахстан, Мадагаскар, Норвегия, Сърбия, Украйна, Замбия, Бразилия и френската територия Нова Каледония.

Британският проект е за добив на волфрам, а тези в Украйна и Гренландия ще бъдат за графит, като проектът в Гренландия се ръководи от GreenRoc Strategic Materials (GROC.L). Волфрамът е ключов елемент за отбранителната промишленост.

Политическо напрежение

Гренландия е източник на напрежение между Брюксел и Вашингтон през тази година, тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп нееднократно заяви, че иска да придобие датската отвъдморска територия.

Американски представители са обсъждали план за привличане на Гренландия в сферата на влияние на Америка чрез споразумение, наречено COFA, което САЩ използва, за да поддържат тесни връзки с няколко тихоокеански островни държави.

Съгласно COFA, правителството на САЩ предлага основни услуги, а в замяна американската армия действа свободно, докато търговията със страната е до голяма степен безмитна.

Сръбският проект, възложен на голямата миннодобивна компания Rio Tinto, би могъл да генерира 90% от литиевите нужди на Европа. Той обаче почти пропадна, след като правителството отне лиценза на мината през 2022 г.

Сръбският съд възстанови правата на Rio Tinto миналата година. Много сърби се противопоставят на проекта „Ядар“, като твърдят, че неговото разработване ще навреди на околната среда.

„С очакваното производство от 58 000 тона литиев карбонат годишно, Сърбия има потенциала да се превърне в ключов играч във веригата за доставки на електрически превозни средства“, се посочва в изявление на Rio Tinto.

ЕС изчислява, че проектите ще се нуждаят от обща капиталова инвестиция в размер на 5.5 млрд. евро (6.3 милиарда долара), за да стартират. Те ще получат координирана финансова подкрепа ЕС и страните членки.

Новият списък увеличава общия брой на стратегическите проекти на ЕС до 60. През март Комисията обяви 47 проекта в рамките на съюза.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google