Според европейските изисквания, България задължително трябва да въведе депозитна система за еднократни опаковки от напитки (пластмасови бутилки и метални кенове) най-късно до 1 януари 2028 г. Този срок идва от новия Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (Packaging and Packaging Waste Regulation – PPWR), който изисква до 2029 г. държавите членки да постигнат най-малко 90% събираемост на еднократните пластмасови и метални опаковки от напитки.

Индустрията и държавата обаче все още не са стигнали до консенсус кой трябва да управлява депозитната система. Националната депозитна система за опаковки ще бъде въведена през 2027 г., е обявил министърът на околната среда и водите Манол Генов по време на годишната среща на местните власти, организирана от Националното сдружение на общините.

Причината за отлагането на стартирането през 2027 година е подготовката на ново законодателство и обмисляне на държавно управление. Бизнесът и екологичните сдружения се противопоставят на идеята държавата да бъде оператор, тъй като в повечето европейски страни управлението е поето от индустрията, което осигурява висока събираемост и самофинансиране.

България спешно се нуждае от ефективна система, показва статистиката. У нас се генерира над два пъти повече пластмасови отпадъци на човек спрямо средното за ЕС. Според данните на What We Waste Dashboard на Reloop, между 2015 и 2024 г. у нас са изхвърлени над 750 000 тона PET, стъкло и метал, които не са били рециклирани – ресурси на стойност над 106 милиона евро.

По този повод Darik Business Review потърси Анна Ларсон, директор "Развитие на кръговата икономика" в организацията RELOOP.  

Тя е водещ международен експерт в управлението на отпадъците и устойчивото използване на ресурсите.  Нейната организация работи за свят без отпадъци и замърсяване чрез прилагане на Кръгова икономика. Платформата има глобален авторитет и е кредитирана от програмата на ООН за околната среда.

Коя европейска държава според вас има най-ефективна депозитна система система?

Към днешна дата 18 европейски държави са въвели депозитна система за еднократни опаковки на напитки. Според екологичните цели всички те постигат отлични резултати — средно 90% от събраните опаковки при вече установените системи. Скандинавският модел на депозитната система (DRS), възприет от повечето страни в континентална Европа, служи като полезен ориентир за всички държави, които трябва да изпълнят изискванията, заложени в Регламента за опаковките и отпадъците от опаковки.

По отношение на критерия за икономическа ефективност, системите, базирани на единна национална организация, управлявана от индустрията, гарантират много ниски разходи за производителите. Тези системи прилагат принципите на покриване на нетните разходи и липса на кръстосано субсидиране между материалите. Това означава, че производителите плащат разходите по системата, които се намаляват с приходите от продажбата на събраните материали, а пластмасата и металът „плащат сами за себе си“.

Днес, поради високата стойност на алуминия, има две системи, при които производителите получават обратно средства за алуминиевите кенове — Норвегия и Латвия, както и още няколко, в които таксата за алуминий е нулева. Таксите в депозитната система се изчисляват за всяка единица, пусната на пазара, което гарантира пълна прозрачност и проследимост.

Какви са депозитните суми и типовете бутилки, които се приемат за връщане в други страни?

Стойността на депозита трябва да бъде определена така, че да мотивира потребителите, но в същото време да не създава риск от измами. Винаги трябва да се отчитат местни фактори като индекс на покупателната способност. Депозитът може да бъде унифициран (еднаква сума за всички материали и/или формати) или диференциран — според материала или обема. Най-практичното решение е унифицирана стойност за всички опаковки.

  • В Балтийските страни депозитът е 10 евроцента.
  • В Словакия – 15 евроцента.
  • В Австрия – 25 евроцента.

Важно е, че в Латвия, Естония и Литва депозитът е еднакъв както за еднократните, така и за многократните опаковки – което улеснява разбирането от страна на потребителите.

Каква стойност би била разумна за въвеждане в България?

Към момента 10 евроцента изглеждат разумно ниво за Република България. Важно е стойността на депозита да бъде преразгледана шест месеца преди въвеждането на системата, за да се гарантира оптимално ниво, съобразено с икономическите условия.

Кога България ще въведе система за депозитно връщане на бутилки и кенове? Какво ни спира засега?

Депозитната система за еднократни опаковки на напитки от пластмаса и метал е задължителен метод за събиране, според Регламента за опаковките и отпадъците от опаковки.
Тя трябва да бъде въведена най-късно до 1 януари 2028 г., за да се постигне 90% събираемост през 2029 г.

Българската индустрия е готова да поеме задачата по прилагането и очаква нормативната рамка от правителството. Критично е да се осигурят законодателни насоки поне две години по-рано, за да може системата да бъде изградена навреме.

Какви са ползите, разходите и предизвикателствата за държавата и бизнеса?

В повечето европейски държави депозитните системи се управляват от индустрията.
Само една страна – Хърватия – има система, управлявана от държавата, и това решение е взето преди новия европейски регламент.

Държавно притежавана система създава конфликт на интереси, защото депозитната организация се комбинира с държавния орган. Ролята на държавата е да поставя цели и да наблюдава, а ролята на индустрията – да управлява системата по най-ефективния начин и да постига екологичните резултати.

Ако търговците събират бутилките, кой е отговорен за транспортирането и рециклирането им?

В повечето европейски депозитни системи контейнерите, събрани в търговските обекти, се извозват от транспорт, възложен от оператора на системата.
Опаковките се транспортират до преходни станции, откъдето ТИР-ове поемат по-големите количества. След това опаковките постъпват в специализирани центрове за броене и сортиране, където се разделят по материали и цветове.
Броенето се прилага при ръчно събраните опаковки и гарантира система без измами.

Важно е да се отбележи, че депозитната система изисква напълно нова инфраструктура, предназначена само за чист поток на опаковки – линиите за „мръсни“ отпадъци не могат да се използват.

Има ли интересни примери от Европа за рециклиране и депозитни системи?

Основната цел на депозитните системи е кръговата икономика – събраните еднократни опаковки се рециклират в затворен цикъл: бутилките се превръщат в нови бутилки, а кеновете – в нови кенове.

В някои страни кръговостта на пластмасовите бутилки е гарантирана на местно ниво – като в Швеция, Норвегия, Словакия, Нидерландия и Австрия. Там, благодарение на достъпа на производителите до материала и сътрудничеството с местни рециклиращи предприятия, пластмасата остава в страната: бутилките се събират от оператора, обработват се локално и се използват отново от производителите на напитки.

Що се отнася до кеновете, които изискват големи пещи за топене, малките държави разчитат на рафинерии в чужбина, но дори така пълната кръговост на алуминиевите кенове носи до 40% намаление на въглеродния отпечатък, според данни на пивоварна, оперираща на словашкия пазар.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !