• След скорошни кибератаки срещу хладилници в супермаркети, ръководителят на европейската агенция за киберсигурност ENISA Юхан Лепасаар предупреди, че домашните електроуреди може да се окажат следващата цел.
  • Той подчерта, че заплахите стават все по-сложни с помощта на изкуствен интелект и призова Европа да увеличи инвестициите си в киберзащита.

След неотдавнашните кибератаки срещу хладилници в супермаркети следващата мишена на хакерите може да се окажат домашните електроуреди.

За това предупреди ръководителят на европейската агенция за киберсигурност ENISA Юхан Лепасаар, който призова Европа да увеличи инвестициите си в противодействието на нарастващите киберзаплахи.

През последните месеци Европа беше засегната от множество киберинциденти, които предизвикват все по-сериозни опасения не само сред правителствата, но и сред широката общественост.

Основните въпроси са доколко уязвимо е обществото към подобни атаки и доколко континентът е подготвен да се справи с бъдещи заплахи.

„Сигурността не трябва и не може да бъде нещо, за което се сещаме на последно място“, заяви пред AFP изпълнителният директор на ENISA.

„Днес това бяха хладилниците, утре може да са рутерите, а вдругиден – домашните електроуреди, и така нататък“.

Лепасаар посочи, че всички подобни инциденти могат да бъдат предотвратени, но киберсигурността изисква значителни средства.

„Въпросът е дали сме готови да инвестираме, за да го постигнем. Когато разглеждаме картината на заплахите, ситуацията не изглежда особено обнадеждаваща“.

Кибератаките стават все по-сложни с помощта на изкуствения интелект

Сред последните инциденти е уязвимост в PHP, която накара редица правителства в ЕС временно да свалят интернет страниците си, за да предотвратят евентуалното им използване от хакери.

Друг случай е вълната от кибератаки срещу хладилници в супермаркети и кръвни банки във Франция и още осем държави. Причината е уязвимост в остарял софтуер.

Киберзаплахите се развиват и стават все по-видими, отчасти благодарение на изкуствения интелект. Това принуждава организациите да следят непрекъснато най-новите разработки в областта на AI моделите и да участват в своеобразна надпревара във въоръжаването в киберпространството.

„Последните развития както при най-модерните AI модели, така и киберинцидентите с хладилни системи в ЕС подчертават оперативните пропуски и необходимостта от своевременен обмен на информация и координация“, заяви Лепасаар.

В свой доклад ENISA определя изкуствения интелект като „множител на силата“, тъй като той разширява и ускорява възможностите както на хакерите, така и на организациите, които се защитават от тях, да откриват уязвимости.

„Данните, обобщени от изследователите, показват, че времето между откриването на дадена уязвимост и превръщането ѝ в средство за атака се доближава до нула“, се посочва в доклада.

Това означава, че в близко бъдеще компаниите може да разполагат с все по-малко време за защита, след като дадена система бъде пусната в експлоатация и в нея бъде открит проблем със сигурността.

В същото време докладът подчертава, че най-съвременните AI модели оказват сериозно влияние и върху управлението на уязвимостите.

Те съкращават времето за реакция и инсталиране на корекции, като позволяват на компаниите проактивно да проверяват системите си и да отстраняват проблемите, преди те да бъдат използвани от хакери.

Освен че могат да използват изкуствения интелект за откриване на уязвимости в голям мащаб, киберпрестъпниците могат да усъвършенстват и вече съществуващите си методи за атака.

Например AI инструментите позволяват създаването на все по-убедителни фишинг атаки чрез фалшиви видеа, аудиозаписи и съобщения, генерирани с технологията deepfake.

Целта е хората да бъдат подведени, както и в системите да бъде въвеждана невярна информация, която да нарушава дейността на компаниите.

Какво движи киберзаплахите?

Според доклада на ENISA 57.3% от киберинцидентите през 2025 г. са били мотивирани от идеологически и геополитически фактори, сред които войната на Русия срещу Украйна и конфликтът в Близкия изток. Въпреки това повечето от тези атаки са имали ограничено въздействие.

Други 29.3% от инцидентите са били мотивирани от финансови интереси. Сред тях атаките с рансъмуер (ransomware) продължават да имат най-сериозно въздействие върху бизнеса.

Докладът предупреждава, че лесното разпространение на инструменти за рансъмуер и друг зловреден софтуер между престъпниците „подхранва професионализирана престъпна екосистема“.

ENISA отбелязва също, че в европейски държави са регистрирани атаки, наподобяващи операциите на хакерски групи, свързани с държавни структури.

Те са насочени към кибершпионаж, събиране на разузнавателна информация и кражба на интелектуална собственост.

Според агенцията хактивистите доминират по брой на регистрираните атаки. Повечето от тях са с ограничено въздействие и представляват разпределени атаки за отказ на услуга (DDoS), при които се цели претоварване и блокиране на дадена система или интернет услуга.

Как Европа се опитва да се защити?

Европейският съюз вече е въвел редица правила за засилване на киберсигурността в общността. Според ENISA обаче все още има какво да бъде направено, особено предвид последната вълна от киберинциденти.

Основният стълб на европейската регулаторна рамка е Директивата NIS2. Тя задължава всички икономически сектори да въведат дигитални мерки за защита на критичната инфраструктура.

Въпреки че директивата започна да се прилага през октомври 2024 г., тя все още не е транспонирана в националното законодателство на всички държави членки.

Последните атаки срещу хладилници в девет държави от ЕС разкриха пропуски в киберсигурността на някои икономически сектори, както и в начина, по който те определят кои системи и съоръжения представляват критична инфраструктура.

Експерти по киберсигурност посочват, че много компании, включително супермаркети, все още разглеждат защитата основно през традиционната призма на финансовата киберсигурност.

Така свързаната с интернет инфраструктура остава в ръцете на екипите по техническа поддръжка, които работят с различни бюджети и приоритети.

Друга важна мярка е Законът за киберустойчивост (Cyber Resilience Act), приет през 2024 г., който ще започне да се прилага изцяло през декември 2027 г.

Той въвежда задължения за докладване чрез единен портал, чиято цел е да ускори обмена на информация и координацията при киберинциденти.

Законът за киберсолидарност (Cyber Solidarity Act), влязъл в сила през февруари миналата година, също засилва възможностите на ЕС за откриване, подготовка и реакция при заплахи и инциденти в киберпространството.

Според ENISA това става чрез създаването на Европейска система за предупреждение за киберсигурност, Механизъм за извънредни ситуации в областта на киберсигурността и Резерв на ЕС за киберсигурност.

Европа се нуждае от повече експерти по изкуствен интелект

Въпреки активната регулаторна дейност на ЕС, осигуряването на достатъчно специалисти, които да защитават дигиталната инфраструктура, остава сериозно предизвикателство, посочва ENISA.

Докладът установява, че организациите във всички сектори изпитват затруднения при привличането и задържането на специалисти по киберсигурност.

Агенцията цитира проучване за инвестициите в рамките на NIS от 2025 г., според което 45% от анкетираните организации срещат трудности при намирането на служители с необходимите умения в областта на киберсигурността.

Според доклада това може да задълбочи недостига на квалифицирани кадри, като даде предимство на по-богатите организации в конкуренцията за ограничен брой специалисти.

ENISA призовава държавите членки да предприемат мерки за преодоляване на недостига на кадри чрез разширяване на дейностите и засилване на европейските програми в областта на киберсигурността.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google