Днешният 3 юни е Денят на данъчната свобода, след като близо 154 дни работихме за държавата, посочват от Института за пазарна икономика.

От днес данъкоплатците вече работят за себе си, а не за да пълнят държавната хазна.

От ИПИ посочват още, че през 2025 г. този момент настъпва рекордно късно. През 2024 г., например, сме работили за държавата общо 134 дни, като денят на данъчната свобода е настъпил на 13 май.

Закъснялата данъчна свобода през тази година е следствие от експанзията на бюджета и по-високите нива на преразпределение – от ниво на приходи в размер на 36-37% от БВП в последните години до очакваните 41.9% от БВП в бюджета за 2025 г.

Държавният бюджет

Бюджетът за 2025 г. залага консолидирани приходи в размер на 90.3 млрд. лв. - така, ако за ден изработваме близо 590 млн. лв. (на база прогнозен размер на БВП от 215 млрд. лв.), то ни трябват близо 154 дни да попълним държавната хазна. 

Фокусът към бюджета през тази година безспорно трябва да е върху разходната част, посочват още от Института за пазарна икономика. Парламентът гласува консолидирани разходи в размер на 96.7 млрд. лв., което е увеличение на разходите с над 18 млрд. лв. спрямо 2024 г.

Общият размер на разходите се очаква да достигне 44.9% от БВП, което е безпрецедентно през последните две десетилетия. Бюджетният дефицит е заложен в размер на 6.4 млрд. лв., но е зависим в голяма степен от изпълнението на свръх амбициозната цел за приходи от ДДС.

Натрупването на бюджетен дефицит в средносрочната рамка води и до повишението на държавния дълг, като само за 2025 г. в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 млрд. лв.

Късното настъпване на Деня на данъчна свобода е още един сигнал, че в очакването на конвергентните доклади за еврото, фокусът върху фискалната политика не трябва да отслабва.

Невъзможността да се излезе от твърде дългия период на бюджетен дефицит и повишеното преразпределение през бюджета, както и предложенията за повишение на осигурителната тежест през 2027 и 2028 г., тежат върху конкурентоспособността на страната и се очаква да подкопаят дългосрочния растеж.

Текущата година, освен като подготовка за приемане на еврото, трябва да се използва и за насочени усилия към връщане на разума в държавните финанси, с основна цел елиминиране на бюджетния дефицит, овладяване на ръста на разходите и отмяна на очакваното увеличение на осигурителната тежест, подчертават от ИПИ.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google