Микроскопични червеи, обитаващи силно радиоактивната забранена зона около авариралата атомна електроцентрала Чернобил, изглежда не страдат от радиационни увреждания.

Нематодите (или кръгли червеи), събрани в района, не показват признаци на увреждане на геномите - противно на това, което може да се очаква от организми, обитаващи толкова опасно място.

Откритието не предполага, че районът е безопасен, казват изследователите, а по-скоро, че червеите са издръжливи и способни умело да се адаптират към негостоприемни за други видове условия, пише Science alert.

Това, казва екип от биолози, ръководен от София Тинтори от Нюйоркския университет, може да предложи подобрено разбиране на механизмите за възстановяване на ДНК, които един ден биха могли да бъдат адаптирани за използване в хуманната медицина.

След експлозията на реактор в атомната електроцентрала в Чернобил през април 1986 г. районът около нея и близкият град Припят в Украйна са строго забранени за достъп без одобрението на правителството.

Радиоактивните материали, отложени в околната среда, излагат организмите на изключително опасни нива на йонизиращо лъчение, което значително повишава риска от мутация, рак и смърт.

Ще минат хиляди години, преди Чернобил отново да стане безопасно място за обитаване. Хората знаят това, но животните - не. Затова забранената зона се е превърнала в странен вид радиоактивно убежище за различни твари с площ от 2600 квадратни километра.

Тестовете на животни, които обитават региона, показват ясни генетични различия спрямо роднините им, които не са изложени на опасни нива на радиация. Но все още има много неща, които не знаем за ефектите от бедствието върху местните екосистеми.

„Чернобил беше трагедия с неразбираем мащаб, като все още нямаме добра представа за ефектите от бедствието върху местното население“, казва Тинтори.

„Дали внезапната промяна в околната среда е създала видове - или дори индивиди в рамките на един вид, които са естествено по-устойчиви на йонизиращо лъчение?,“ пита ученият.

Един от начините да се открие отговорът на този въпрос е проучване на нематодите – микроскопични кръгли червеи, които живеят в редица местообитания (включително телата на други организми).

Те могат да бъдат изключително издръжливи - има множество случаи на пробуждане на замръзнали нематоди след хиляди години. Червеите имат прости геноми и живеят малко, което означава, че множество поколения могат да бъдат изследвани за кратко време.

Това ги прави отлични организми за проучване на редица неща - от биологично развитие до възстановяване на ДНК и реакция на токсини. Ето защо София Тинтори и нейните колеги копаят около Чернобил в търсене на нематоди от вида Oschieus tipulae, които обикновено обитават почвата.

Те събират стотици червеи от гнили плодове, листа и почва, използвайки гайгерови броячи за измерване на радиацията в околната среда и носейки защитни костюми.

Изследователите култивират близо 300 от събраните от тях червеи в лаборатория и избрират 15 екземпляра от O. tipulae за секвениране на генома.

След това секвенираните геноми са сравнени с такива на пет екземпляра O. tipulae от други места по света – Филипините, Германия, Съединените щати, Мавриций и Австралия.

Червеите от Чернобил предимно са генетично по-сходни един с друг, отколкото с другите червеи, като генетичните различия съответстват на географското разстояние за цялата проба от 20 щама. Но признаци за увреждане на ДНК от радиационната среда липсват.

Екипът внимателно анализира генома на червеите и не открива доказателства за широкомащабни хромозомни пренареждания, очаквани в резултат на мутагенна среда.

Те също така не откриват връзка между степента на мутация на червеите и силата на околната радиация на мястото, от което идва всеки от тях.

Учените провеждат тестове върху потомците на всеки от 20-те щама червеи, за да определят колко добре популацията понася увреждането на ДНК. Въпреки че всяка линия има различно ниво на толерантност, това също не е свързано с околната радиация, на която са изложени техните предци.

Екипът заключава, че няма доказателства за каквото и да е генетично въздействие на чернобилската среда върху геномите на O. tipulae. Това откритие може да помогне на изследователите да разберат защо някои хора са по-податливи на рак от други.

„Сега, когато знаем кои щамове на O. tipulae са по-чувствителни или по-толерантни към увреждане на ДНК, можем да ги използваме, за да проучим защо различните индивиди са по-склонни от други да страдат от ефектите на канцерогените“, казва Тинтари.

„Разбирането на това как индивидите реагират по различен начин на увреждащите ДНК агенти в околната среда е нещо, което ще ни помогне да си създадем ясна визия за нашите собствени рискови фактори,“ казва ученият.

Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google