Централни банкери от цял свят, участвали в конференция в планински курорт в САЩ през уикенда, започват да се опасяват, че политическата буря около Федералния резерв може да обхване и тях.

Усилията на президента на САЩ Доналд Тръмп да промени Федералния резерв по свой вкус и да го принуди да намали лихвените проценти повдигнаха въпроси дали централната банка на САЩ може да запази своята независимост и умения за борба с инфлацията.

Тръмп, разочарован от правната защита, с която разполага ръководството на Федералния резерв, и дългите мандати на членовете на Управителния съвет, които надхвърлят този на всеки президент, оказва силен натиск върху председателя Джером Пауъл да подаде оставка и настоява за отстраняването на друг член на съвета - Лиса Кук.

Ако най-влиятелната централна банка в света се поддаде на този натиск или Тръмп намери начин да отстрани членове на управителния съвет, ще се създаде опасен прецедент от Европа до Япония, където установените норми за независимост на паричната политика може да бъдат подложени на нова атака от страна на местните политици.

„Политически мотивираните атаки срещу Федералния резерв имат духовно отражение върху останалата част от света, включително и върху Европа“, заяви членът на управителния съвет на Европейската централна банка Оли Рен в кулоарите на ежегодния симпозиум на Федералния резерв в Джаксън Хол, Уайоминг.

По тази причина Рен и колегите му ентусиазирано подкрепиха Пауъл в отстояването на позицията си, дори след като той даде индикации за евентуално понижение на лихвите през септември. Пауъл беше посрещнат с бурни овации, когато се качи на подиума на конференцията.

Независимостта не трябва да се приема за даденост

Разговори с дузина централни банкери от цял ​​свят в кулоарите на конференцията на Федералния резерв разкриват, че сценарий, в който Федералният резерв вижда способността си да противодейства на инфлацията, застрашена от загубата на независимост, е бил възприет като пряка заплаха за собственото им положение и за икономическата стабилност в по-широк смисъл.

Това вероятно ще доведе до големи сътресения на финансовите пазари, казаха те, като инвеститорите ще изискват по-висока премия за притежанието на американски облигации и ще преоценят статута на държавните ценни книжа като жизнената сила на световната финансова система.

Централните банки по света вече започнаха да се подготвят за последиците, като предупредиха банките, които са под тяхно ръководство, да внимават за експозицията си към щатската валута.

По-същественото е, че капитулацията на Федералния резерв би сложила край на режим, който донесе относителна ценова стабилност и продължи поне, откакто покойният председател Пол Волкър се справи с високата инфлация преди 40 години.

Оттогава все повече централни банки следваха модела на Федералния резерв за политическа независимост и целенасочен фокус върху мандата си - повечето от тях поддържаха инфлацията близо до 2%.

„Това е напомняне, че независимостта не бива да се приема за даденост“, каза президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел, който е и член на Управителния съвет на ЕЦБ.

„Трябва да изпълним мандата си и да заявим ясно, че независимостта е задължително условие за ценова стабилност.“

Политически футбол

Пазарите досега не са регистрирали сериозни опасения относно независимостта на Федералния резерв.

Американските фондови пазари бележат нови върхове и не се наблюдава скок в доходността на държавните облигации или в инфлационните очаквания, който би бил показателен за това, че доверието във Федералния резерв е изложено на риск.

Въпреки че Тръмп може да назначи нов председател, когато мандатът на Пауъл приключи през май, той се нуждае от повече промени сред седемчленния съвет на Федералния резерв, за да могат назначените от него членове да получат мнозинство.

Мрежата от 12 регионални банки на Федералния резерв, чиито лидери се редуват в гласуването за определяне на лихвената политика, е допълнителна противотежест, като начин да се дистанцират от влиянието на Вашингтон.

Въпреки това, влошените отношения на Тръмп с Федералния резерв, развиващи се в страна, за която се смята, че има силни институционални и правни традиции, накараха други централни банкери да осъзнаят колко крехка може да бъде тяхната независимост.

Дори ЕЦБ, чиято автономност от 20-те правителства на еврозоната е одобрена от договорите на Европейския съюз, трябваше да се бори усилено, за да я доказва.

Тя беше обвинена във финансиране на правителства, когато стартира мащабната си схема за изкупуване на облигации преди десетилетие с цел предотвратяване на дефлацията, и оцеля след множество съдебни оспорвания, целящи да блокират тези покупки.

Десни и леви партии в страни, като Италия, Германия и Франция, също периодично критикуват централната банка. Други държави пък превърнаха назначаването на управителя на своята централна банка в политически футбол.

Управителят на Централнатабанка на Латвия Мартинс Казакс беше критикуван от политици в своята страна, че не се е съобразил с желанията на правителството по време на процеса на преназначаването му. Словения пък няма управител на централната банка от януари на фона на партийните спорове в страната.

В Япония покойният премиер Шиндзо Абе разкритикува тогавашния управител на централната банка Масааки Ширакава, че е направил твърде малко, за да се пребори с дефлацията, и лично избра Харухико Курода през 2013 г. да поеме кормилото, когато се оттегли седмици преди края на мандата си.

След това Курода разгърна мащабна програма за изкупуване на активи, която помогна за отслабването на йената и възстановяването на растежа, но предизвика недоумение сред централните банкери, които подкрепят конвенционалната парична политика, защото превърна Централната банка на Япония в основен кредитор на собственото си правителство.

Лош пример

Тръмп заяви, че краят на мандата на Пауъл през май не може „да дойде достатъчно бързо“ и публично започна процеса по избор на наследник.

„Сякаш Тръмп се е учил от Абе“, заяви източник, запознат с мисленето на централната банка на Япония, пожелал анонимност.

От своя страна, действията на Тръмп биха могли да окуражат правителствата по света, особено тези с популистки наклонности, да утвърдят контрол над централните си банки. Това би могло да създаде условия за по-високи нива на инфлация в световен мащаб и по-нестабилни пазари.

„Поемането на контрол над Федералния резерв е едно от нещата, което би дало много лош пример за други правителства“, каза Мори Обстфелд, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“ и бивш главен икономист на Международния валутен фонд.

„Как гледате на това, което се случва в САЩ, за която се смяташе, че е бастион на институционалните проверки и баланси и върховенството на закона, и не заключавате, че други страни са по-лесни мишени?“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !