Патентното ведомство е отказало регистрацията на търговската марка „Bangaranga“, заявена от Нутренд България ЕООД. Решението е от 5 август 2026 г., а като основание е посочен чл. 11, ал. 1, т. 6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), според който не се регистрира марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави.

Това съобщи адвокат Диана Попова, която сигнализира за серия от опити думата да бъде патентована от различни компании след победата на DARA на Евровизия. 

В мотивите си ведомството определя „Bangaranga“ като дума, придобила специфично значение за българското общество след успеха на България на „Евровизия“ през 2026 г.

Според решението заявеното словосъчетание е известно като наименование на песента, с която DARA представи България на международния конкурс. След успеха на страната думата бързо е придобила популярност и според Патентното ведомство се е превърнала в своеобразно културно явление и нов жаргонен термин.

Ведомството приема, че за българските потребители „Bangaranga“ вече не е просто име на музикално произведение. Думата носи асоциации с колективна радост, национална гордост и постижението на България на международната музикална сцена.

„Посягане на националната гордост“

Именно това значение е в основата на отказа за регистрация.

В мотивите се посочва, че използването на знака „Bangaranga“ в търговската дейност би могло да доведе до омаловажаване на националното постижение, както и до „посягане на националната гордост“ и накърняване на чувствителността на българското общество.

Патентното ведомство обръща внимание и на конкретния момент, в който се разглежда заявката. Според институцията след успеха на международната музикална сцена българското общество е особено чувствително към действия, които могат да бъдат възприети като засягащи националната културна идентичност.

Така обикновена на пръв поглед дума получава правна защита от гледна точка на обществения контекст, в който е използвана.

Какво означават „добрите нрави“?

В решението си Патентното ведомство прави и по-широко тълкуване на понятието „добри нрави“, залегнало в закона.

Според мотивите това понятие обхваща основните морални ценности и стандарти, към които обществото се придържа в даден момент. Те не са фиксирани завинаги, а могат да се променят във времето и да се различават в различните общества.

Затова при преценката дали една марка противоречи на добрите нрави трябва да се отчита конкретният социален и културен контекст към момента на оценката.

В случая ведомството приема, че този контекст е особено важен заради силния обществен отзвук около „Bangaranga“ и успеха на България на „Евровизия“.

Марка или символ на национална гордост?

Казусът показва колко далеч може да стигне защитата на търговските марки отвъд чисто търговските характеристики на даден знак.

Дума, която първоначално е просто заглавие на песен, може да придобие самостоятелно културно значение и да бъде възприемана от обществото като символ на определено събитие или постижение.

Именно това е аргументът на Патентното ведомство в конкретния случай – че „Bangaranga“ вече има значение, надхвърлящо обичайното търговско обозначение, и регистрацията ѝ като марка би могла да влезе в конфликт с обществения ред и добрите нрави.

Решението от 5 август 2026 г. поставя интересен въпрос и за бъдещи подобни казуси: доколко едно обществено или културно явление може да бъде превърнато в частна търговска марка и кога това вече би означавало присвояване на символ с обществено значение.

Припомняме, че sветовният успех на песента BANGARANGA на DARA предизвика вълна от интерес, но и опити за недобросъвестно възползване от популярността ѝ. В Патентното ведомство на България бяха подадени поне пет нови заявки за регистрация на търговска марка с името BANGARANGA, което предизвика незабавна реакция от продуцентите на изпълнителката.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google