Четирите големи гръцки банки – Alpha, Eurobank, National и Piraeus – се нареждат редом до своите европейски конкуренти по отношение на възвръщаемост на капитала и оперативна ефективност, казва "Катимерини". 

Лихвени маржове и приходи

Дори ги надминават по ликвидност, кредитиране и лихвени маржове, според данни на Единния надзорен механизъм (SSM). Въпреки че лихвеният марж е спаднал донякъде от върховите нива през 2023 г., когато достигна 3.13%, при 2.92% той остава четвъртият най-висок в еврозоната след Словения (3.37%), Латвия (3.05%) и Естония (2.95%), и значително над средното за еврозоната от 1.53%.

За сравнение, маржът в Италия е 2.16%, в Германия – 1.02%, а във Франция – 0.90%. Ликвидността на гръцките банки зависи от спестяванията на домакинствата, които възлизат на 60% от общото, в сравнение с 35% в еврозоната.

Големият успех: Справяне с необслужваните кредити

Според SSM, 76,22% от органичните приходи на гръцките банки идват от лихви, в сравнение с 55.91% в еврозоната, докато приходите от комисионни възлизат на 18.30% от общото, при средно 28.64% за еврозоната. Четвърт от лихвените приходи произлизат от облигационните портфейли на банките, които общо възлизат на 78.6 млрд. евро.

Освен гръцки държавни ценни книжа, които съставляват около половината от облигационните им активи, те държат и значителни суми италиански и испански дълг, който носи по-високи доходности. Ръстът на кредитите през юни е 11.1%, третият най-висок в еврозоната от 20 държави, след Хърватия (13.3%) и Естония (11.8%), при средно 2.9% за еврозоната.

Но вероятно най-големият успех на четирите гръцки банки е намаляването на необслужваните кредити, като повечето от тях са продадени на фондове. В момента съотношението заеми/депозити е 62.7% – най-ниското в еврозоната, а необслужваните кредити възлизат само на 2.9% от общото, което е над средното за еврозоната (1.9%), но далеч под изключителните 55%, до които достигнаха в разгара на финансовата криза.