Докато преминава през централните региони на Италия, дизелов ретро локомотив, теглещ вагони от 30-те и 50-те години на миналия век, пресича горите на Националния парк Майела и планините на Абруцо, предоставяйки на туристите във влака поглед към скрити селца.

За своите малко над 100 километра, т. нар. Италианска Транссибирска железопътна линия, известна още като Park Railway, се провира през клисури, минава през 58 тунела и огромни виадукти.

Това са първите от около 1 000 километра железопътна линия, които отварят по проект на Fondazione FS, част от италианската държавна железопътна компания Ferrovie dello Stato (FS).

Проектът "Вечни трасета" превежда туристите през забравени части от Италия, предлагайки алтернатива на забързания, масов туризъм в големите градове.

"Това са трасета, които са преминали през различни епохи. По тях са транспортирани войници до фронта и крави на паша. Считани са за непродуктивни през 60-те и 70-те години, но сега отново носят стойност," казва пред Reuters Луиджи Кантамеса, който ръководи Fondazione FS.

Проектът е вдъхновен от влаковете в Швейцария, а 13-те му линии в момента транспортират по 45 000 туристи годишно. Fondazione FS очаква да пусне две нови линии до 2026 г., които ще са в южния регион Сицилия.

"Местата, които бяха считани за изсъхналите клони на италианската железопътна мрежа, сега се оказаха зелените издънки", допълва Кантамеса.

Без замразени пици

"Хората са свикнали с градове и места като Флоренция, които всички познават, но има и други райони, които трябва да бъдат открити. Това е правилният тип туризъм, който не разваля автентичността на местата", казва Норма Паджиоти, 28-жителка на Флоренция, която пътува във влака с две свои приятелки.

На фона на нарасналия брой туристи в сравнение с преди пандемията, популярни туристически дестинации в Европа, сред които и Венеция, въведоха мерки, насочени към контролирането на броя на посетителите на фона на засилващите се опасения относно пренаселеността.

Пътуванията с ретро влаковете привличат и италианци и чужденци, много семейства с деца, по-млади хора, които слизат, за да правят преходи и да карат велосипеди и по-възрастни хора, " които имат свободно време", обяснява местния гид Лаура Колапрете.

"Те са за онези, които не искат масов пазар и пренаселени дестинации. За осъзнати пътешественици, които искат нещо специално," казва Кантамеса от Fondazione FS. "Това не са места, които ви сервират замразена пица за обяд", допълва той.

Фолклорна музика и местна храна

След като се изкачва на близо 1000 м. надморска височина първата спирка на железницата е Палена, разположен на хълм средновековен град известен със спиращите дъха гледки към национален парк.

Слизането на туристите от влака става под акомпанимента на традиционна фолклорна музика, а на гарата ги очакват местни деликатеси, като агнешки шишчета и гофрети пицеле, както и продукти на местни занаятчии.

"Влакът помага на няколко малки градчета тук. Тази линия бе мъртва преди," казва 60-годишният Джино Топи, чиято съпруга има сергия за храна на малката гара.

От миланския университет Бокони наскоро изчислиха, че за всяко евро, похарчено от пътниците за билети, които струват между 30 и 70 евро, се харчат и още до 3 евро за храна, настаняване и сувенири.

Това подпомага икономиката на селата, които отдавна губят населението си заради намаляващата раждаемост и това, че по-младите хора напускат в посока по-големите градове.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !