Влизайки в Lion Cafe, разположено в токийския квартал Шибуя, първото нещо, което човек забелязва, са местата за сядане.

Всички столове са обърнати в една посока, към два гигантски високоговорителя на стената - звездите на тази 98-годишна институция. Това е едно от малкото останали в града meikyoku kissa, или кафенета-шедьоври.

„Meikyoku kissa е място, на което свири класическа музика. Клиентите могат да я слушат, да пийнат и да се отпуснат“, казва Наоя Ямадера, настоящият мениджър на Lion Cafe.

Баща му - Яносуке Ямадера, построява оригинала на заведението през 1926 г. Той изгаря по време на въздушните нападения от Втората световна война и е възстановен и разширен през 50-те години на миналия век, като декорът е вдъхновен от европейския бароков стил.

Отвъд фасадата с каменни стени, интериорът на кафенето е слабо осветен, с тъмно дърво и издълбани релефи. За разлика от повечето подобни места, общуването тук не се препоръчва. Разговорите по мобилни телефони са забранени.

Когато е помолен да обясни защо всички столове са обърнати само в една посока, Ямадера казва, че това им позволява да предложат по-реалистично концертно изживяване - сякаш посетителите са изправени пред „истински оркестър“.

Озвучителната система е направена по поръчка през 1950 г. и е вградена в двуетажната стена в предната част на кафенето. Редици винилови плочи и компактдискове изпълват рафтовете и стелажите под високоговорителите – те са повече от 5000, според Ямадера.

Клиентите могат да поискат да чуят определени класически парчета от колекцията на магазина – освен ако не са в средата на определен плейлист.

Нови фенове

Ямадера казва, че е прекарал голяма част от детството си в кафенето. Той се присъединява към персонала, когато е в прогимназията, започвайки като мияч на чинии. През годините кафенето се е променило много малко, в което, според Ямадера, се крие най-големият му чар.

„В началото музикалното оборудване беше скъпо. В онези времена нямаше напреднали технологии”, разказва собственикът. „В миналото в кафенето работеше ръчно задвижван фонограф – дори и той беше скъпо удоволствие, така че само малък процент от хората можеха да си го купят.“

Това позволява на Lion Cafe да привлече клиенти, предлагайки рядка форма на забавление по онова време. „Слушането на музика беше най-новата тенденция“, казва Ямадера за CNN.

„Стари клиенти, били в Токио като студенти и след това отишли в провинцията, се връщат тук за първи път от 30, 40 или 50 години. Мястото е непроменено и те си тръгват с добро чувство,“ допълва той.

Мъжът посочва още, че някои от най-старите им клиенти посещават кафенето повече от шест десетилетия. „Един от тях е вече на около 70 години, а започва да идва като ученик“, разказва 62-годишният мениджър.

През последните години уникалното кафене става все по-популярно и привлича международно внимание. „Има доста новодошли. Много хора не са запознати с класическата музика, така че бих искал да свикнат с нея на подобни места“, казва Ямадара.

„Някои от нашите клиенти идват от Америка и Европа, както и от цяла Япония. Те разглеждат пътеводителите и избират това място като дестинация.“

След като е работил и диджействал в класическото кафене в продължение на десетилетия, Ямадера казва, че няма нито едно любимо класическо парче, но има няколко открояващи се.

„Мисля, че харесвам най-познатите мелодии. Симфония № 9 на Бетовен е най-запомнящата се за мен“, завършва мъжът.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !