Пентагонът обяви, че разходите за войната в Иран са нараснали до 29 млрд. долара, което е с около 4 милиарда долара повече в сравнение с оценката, предоставена преди две седмици.

Актуализираната оценка идва на фона на нарастващите опасения на американските законодатели относно цената на войната и нейното въздействие върху намаляващите оръжейни запаси на САЩ.

Голяма част от сумата е отишла за подмяна на боеприпаси и ремонт на оборудване. Според одитора на Пентагона Джей Хърст, оценката не отчита разходите за ремонт или възстановяване на повредени американски военни обекти в региона.

Министърът на отбраната Пийт Хегсет отново бе подложен на критики от законодатели в Конгреса относно намаляващите оръжейни запаси на САЩ, нарастващите разходи за война и крайната цел на президента Доналд Тръмп.

Въпреки че Хегсет беше смекчил тона си в сравнение с изслушването миналия месец, където получи подобни критики, трябва да се отбележи, че този път шефът на Пентагона срещна много по-голяма съпротива от собствената си Републиканска партия.

Хегсет отхвърли твърденията, че Вашингтон изчерпва запасите си от оръжия. „Не съм доволен от характеристиката на публично място, че боеприпасите се изчерпват“, каза той. „Това не е вярно.“

В същото време министърът на отбраната заяви пред законодателите на Камарата на представителите и Сената, отговарящи за разходите за отбрана, че администрацията на Тръмп работи за увеличаване на производството на оръжия.

Хегсет също така се сблъска с въпроси относно предложението на администрацията за военен бюджет за 2027 г., както и относно въздействието на войната върху военното финансиране.

Представителят на републиканците от Калифорния Кен Калвърт, повдигна въпроса за това дали войната с Иран може да отслаби дългосрочната готовност на Вашингтон.

„Продължават да съществуват въпроси относно това дали изграждаме дълбочината и надеждността, необходими за конфликт от висок клас“, каза Калвърт.

На въпрос за евентуален план за прекратяване на войната – усилия, които досега не успяват да получат подкрепа в Конгреса – Хегсет каза, че Вашингтон има „план за ескалация, ако е необходимо“.

„Имаме план за регресия, ако е необходимо. Имаме план за пренасочване на активи“, добави той, без да дава повече подробности.

По време на четиричасовото изслушване министърът на отбраната се сблъска и с негативни реакции относно обтегнатите отношения на Вашингтон с дългогодишни съюзници.

Отношенията между Тръмп и НАТО се влошиха, след като държавите членки отхвърлиха призивите да помогнат на него и на израелския премиер Бенямин Нетаняху за възстановяване на сигурността на Ормузкия проток, след като те започнаха удари срещу Иран през февруари.

Лидерите на Обединеното кралство, Германия, Франция, както и финландският президент Александър Стуб категорично отказаха да се притекат на помощ на Тръмп, заявявайки, че НАТО е отбранителен съюз и че не са задължени да участват в агресивна война.

САЩ и Иран остават в конфликт в Ормузкия проток, през който обикновено се транспортира приблизително една пета от световния петрол и газ. Затварянето на водния път разтърси световните пазари, като повиши цените на енергията и засили опасенията от недостиг на доставки.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !